Дан Симънс - Падането на Хиперион

Тази нощ вътрешността на Сфинкса изглеждаше прекалено несигурна и Сол изнесе вещите им върху широкото гранитно преддверие на гробницата, където Дюре се опитваше да устрои Мастийн и Брон удобно под одеяла и наметала, с раници вместо възглавници. Медицинските монитори на Брон продължаваха да не показват каквато и да е мозъчна активност, но тялото й почиваше спокойно. Мастийн се въртеше и мяташе в обятията на треската.

— Какъв, според теб, е проблемът на храмера? — попита Дюре. — Болест ли?

— Може да е обикновена настинка. След като е бил отвлечен от вятърната гемия, той се е оказал сред пустошта и тук, в долината на Гробниците на времето. Ял е сняг вместо вода и не е имал абсолютно никаква храна.

Дюре кимна и провери медицинския маншет от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, който бяха прикрепили от вътрешната страна на ръката на Мастийн. Датчиците показваха постоянно преливане на интравенозен разтвор.

— Но ми прилича на нещо друго — каза йезуитът. — Почти на лудост.

— Храмерите имат почти телепатична връзка с дърводетите си — отвърна Сол. — Това, че е видял унищожаването на „Игдразил“, трябва леко да е влудило Истинския глас на дървото Мастийн. Особено, ако някак си е знаел, че е необходимо.

Дюре кимна и продължи да попива восъчнобледото чело на храмера. Минаваше полунощ и вятърът се беше усилил, вдигаше яркочервена прах на лениви спирали във въздуха и стенеше край крилата и грубите ръбове на Сфинкса. Гробниците ярко проблясваха и после избледняваха, първо една от тях, сетне следващата, без очевиден порядък или последователност. От време на време приливите на времето атакуваха двамата мъже, караха ги да се задъхват и да се вкопчват в камъка, но след миг приливът на deja vu и замайване отслабваше. Брон Ламиа беше свързана със Сфинкса чрез кабела, споен с черепа й и те не можеха да си тръгнат.

По някое време преди зазоряване облаците се разкъсаха и се показа небето. Гъсто осеяните звезди бяха почти болезнени с яснотата си. Известно време единствените следи от огромните сражаващи се там флоти бяха случайни опашки от ядрени двигатели, тесни диамантени резки по стъкленото лице на нощта, но после отново започнаха да се разпростират далечните разцъфващи експлозии и след час блясъкът на Гробниците беше засенчен от пламъка на битката.

— Кой ще победи, според теб? — попита отец Дюре. Двамата мъже седяха, облегнати с гръб на каменната стена на Сфинкса, с лица, вдигнати към полумесеца от небе, видим между извитите напред криле на гробницата.

Сол разтриваше гърба на Рахил, докато детето спеше по корем, с вдигнато под тънките одеяла дупенце.

— От това, което казват другите, изглежда, че е предопределено Мрежата да изстрада ужасна война.

— Значи вярваш в предсказанията на Съвещателната комисия на ИИ?

Сол сви рамене в мрака.

— Всъщност, не зная нищо за политиката… или за точността на Техноцентъра в предсказанията. Аз съм незначителен учен от малък колеж на затънтен свят. Но имам чувството, че ни предстои нещо ужасно… че някакъв свиреп звяр пълзи към Витлеем, за да се роди. Дюре се усмихна.

— Иейтс — каза той. Усмивката изчезна. — Подозирам, че това място е новият Витлеем. — Той погледна надолу по долината към блестящите Гробници. — Прекарах известно време в изследване на теориите на Св. Тейлхард за еволюцията към точката Омега. Вместо това, ето какво имаме. Човешко безумие в небесата и един ужасен Антихрист, който очаква да наследи останалото.

— Мислиш ли, че Шрайка е Антихристът? Отец Дюре облегна лакти върху вдигнатите си колене и скръсти ръце.

— Ако не е, съвсем сме загазили. — Той горчиво се засмя. — Не много отдавна щях да бъда очарован да открия Антихрист… дори присъствието на някаква антибожествена сила щеше да ми послужи да подкрепя отслабващата си вяра в каквато и да е форма на божественост.

— А сега? — тихо попита Сол. Дюре разпери пръсти.

— Аз също бях разпнат.

Сол си спомни за образите от разказа на Ленар Хойт за Дюре — за това как възрастният йезуит сам се бе приковал на теслово дърво, изстрадвайки годините на болка и прераждане, вместо да се предаде на кръстоидния ДНК паразит, който дори сега се криеше под плътта на гърдите му.

Дюре сведе поглед от небето.

— Никакъв поздрав от небесния Баща — тихо каза той. — Никакво успокоение, че болката и жертвата не са били напразни. Само болка. Болка и мрак, и после отново болка.

Ръката на Сол престана да се движи по гърба на бебето.

— И това ли те накара да загубиш вярата си? Дюре погледна към учения.