Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

Семиаса, или Амизирас, е паднал ангел, който заедно с Азазел, според Книга на Енох, слиза сред хората. Името му според едни тълкувания означава „на име Аса“, а според други — „той вижда името“. — Б. р.

Плочите (лат.). — Б. пр.

Вид брезентови палатки на френските кръстоносци. — Б. а.

Глава (лат.). — Б. а.

Династия, основана от Селевк I Никатор (312–281 г. пр. Хр.), един от военачалниците на Александър Велики, създал най-обширната елинистическа държава. — Б. пр.

Майстор каменоделец (лат.). — Б. а.

Този Жан Йерусалимски не трябва да се бърка с френския крал със същото име, който от 1210 до 1225 г. се провъзгласява за суверен на Светите земи. Когато бъдещият крал се ражда през 1148 г., Жан, за когото става въпрос в този разказ, вече е починал. Уточнението е важно, защото почти всички исторически текстове, посветени на Жан Йерусалимски, се отнасят за монарха, а не за тамплиера, когото имаме предвид. — Б. а.

— Б. а.

Според тази легенда, включена в книгата Другата история за тамплиерите (Мартинес Рока, 1999 г.) от френския историк Мишел Лами, тези кули би трябвало да са разположени в днешните Ирак, Нигер, Сибир, Сирия, Судан, Туркестан и Урал. — Б. а.

Ако все още има някой неосведомен читател, който смята, че Луи Шарпантие е просто литературен герой, може би сега е моментът да предоставим пълната му библиография, както е преведена на испански: Тайната на Компостела (Пласа & Ханес, 1973 г.), Тайната на катедралата в Шартр (Пласа & Ханес, 1976 г.), Гигантите и тайната на произхода (Пласа & Ханес, 1976 г.) и Тамплиерските тайни (Апостроф, 1995 г.). Макар и преведени със закъснение, творбите му — и загадките в тях — от години са на разположение на читателя. — Б. а.

Тази архитектурна мистерия е наистина исторически факт. Ако върху картата на Бургундия се отбележат абатствата Отьон, Шалон сюр Сон, Бон, Арне льо Дюк, Солийо, Каре ле Томб и Везле, ще получим фигура, много подобна на Голямата кола. Вярно е, че съответствието е по-неточно от това с катедралите от Дева, но всичко говори — както казва Франсоа Бремен, — че става дума за предварителни „опити“ за големия План Дева. В случая с Везле базиликата отговаря наистина на най-далечната звезда от ръчката на Колата, тоест на Ета от съзвездието, известна и като Benetnasch („оплакваща“). — Б. а.

Това не е излишна подробност. Древните хора са внимавали много да разполагат храмовете си спрямо четирите посоки на света, защото по този начин смятали, че ги строят в центъра на видимия свят, превръщайки ги в нещо като геодезична точка, бележеща мястото, където небето и земята се сливат. — Б. а.

От времето на Карл Велики в Шартр се почита странна реликва — sancta camisia, или туниката на Пресветата Дева. Правоъгълно парче плат, донесено от Византия, което Карл Плешивия предава на местната църква през 876 г. — Б. а.

Светлина (лат.) — Б. а.

Става въпрос за книга с неизвестен произход — навярно египетска, — която през следващите векове ще бъде преведена под името Пикатрикс. Заглавието й се дължи на грешка, направена през Ренесанса, причината за която е неверният превод на името на автора на трактата — един арабски мъдрец, когото Глук споменава в тези редове. — Б. а.

Така наричали в земите на келтите Подземната сила, която според тях опасва цялата Земя, образувайки мощна енергийна мрежа. Изобразявали я като змия (la woivre) — със зигзагообразни линии, или като змии, увити около колони, в храмовете и гробниците си. — Б. а.

Дъб (келтски). — Б. а.

Бяга (лат.). — Б. пр.

Светите Марии от морето (фр.). — Б. пр.

Справка в творбите на Робърт Бовал Тайната на Орион (с Адриан Жибер. Емесе, 1995 г.) и Пазителят на Битие (с Греъм Хенкок. Планета/Сейс Барал, 1977 г.). — Б. а.

Флавий, римски император от 79 до 81 г. — Б. пр.

Това е между нас (лат.). — Б. а.