Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

— И какво?

— Не разбираш ли? Казват ни къде да търсим Вратата.

— А емисиите, които уловихме?

— Водород! Излъчвали са формулата на водорода!

Темоен върна плочата в ковчега. И веднага се сети за разговора с отец Пиер. Ами ако този кварц, поставен, за да излъчва сигнали в пространството, е дяволско дело? Тази идея беше толкова абсурдна, че не посмя дори да я спомене пред Монри.

Ами ако?

Няколко метра по-надолу, все още в реното, отец Роже се усмихна. Като не можеше да спре събитията, той се сети за мъдрите думи на Бернар от Клерво: „Господ е дължина, ширина, височина и дълбочина“. Щом геният от Клерво бе открил Всевишния в геометричните константи, то без съмнение самият той е имал достъп до тази плоча и до многото други покрай нея. Сигналът, макар и онези двамата да не го знаеха, беше даден. Или по-точно — изпратен. „Горките charpentiers — измърмори си отецът. — Току-що изгубиха монопола си“.

Теодор прихвана брадата си да не му пречи и прекоси тичешком двора на библиотеката, за да съобщи добрата вест на отец Василий. Епископът не беше вече за подобни подвизи, но въпреки това заслиза бързо, като млад послушник, по стълбите на компютърната зала.

Нагласи огромния сребърен кръст, който висеше на гърдите му, като го пъхна в пояса, и влезе, без да чука, в кабинета на библиотекаря.

— Ваше Преосвещенство! — стресна се той. — Какво правите тук?

Василий, който в момента четеше един пасаж на коптски от апокрифното Евангелие на Тома, се почеса по оплешивялата глава и изчака епископът на Света Екатерина да си поеме дъх.

— Вече го получихме.

Запъхтян, Теодор размахваше рециклираните листове, на които принтираха електронната поща.

— Пристигнаха резултатите от последния сондаж на ERS-1. Спешно е.

— Успокойте се, Ваше Преосвещенство. Какво изпращат? Сведения от френския сателит ли? За катедралите?

Епископът кимна и преглътна.

— И какво показват?

— Че неидентифицираната емисия от микровълни е започнала да се излъчва от Амиен в 19,30 часа местно време — отвърна той, четейки. — Предавателните центрове в Шартр, Еврьо, Байо и Реймс са усилили едновременно честотите си, подемайки я. Създава се впечатлението за координирано действие от неизвестно естество. Вероятно и други сателити, освен ERS-1 и ERS-2, скоро ще започнат да улавят тези емисии. Гръбнакът на Василий изпука.

— Да, да — измърмори старецът. — А Роже? Той знае ли нещо?

— Естествено. С очите си е видял как по това време двама инженери от CNES извадили от западната фасада на Амиен една от плочите на Енох. Не може да е случайно.

Василий се хвана за масата.

— Пресвета Богородице! — възкликна той. — Това ще стане причина.

— Вратата да се отвори, наистина. Както предрича Жан Йерусалимски. И както предсказахте вие преди няколко дена.

— И не са опитали да го предотвратят?

— Не е дело на онези charpentiers. Задържахме една жена от техните хора в Шартр, за да не предава повече информация на непосветени, но само толкова успяхме да направим.

— А! — изсумтя Василий. — Този договор за ненамеса между ангелите! Винаги ли сме го спазвали?

— Да. Както всички charpentiers, така и ние.

— Какво ще правите с жената?

— Ще я освободим, разбира се.

— Добре, добре — съгласи се той. — Нека ви обясня тогава какво може да стане оттук нататък.

Библиотекарят взе книгата Таен дневник на пророчествата , която беше до него, и я отвори на последната страница. Без да откъсва поглед от лицето на задъхания епископ, почти скрит зад снежнобялата си брада, той прокара пръст по текста, сякаш щеше да го чете опипом.

— Винаги сме смятали, че Вратите се отварят, за да се възкачваме на Небето, нали, Ваше Преосвещенство?

— Да — кимна отецът, без да разбира много добре какво искаше да каже старият Василий.

— А всъщност не е така. Зад идеята фикс да се опазят Вратите затворени и под контрол се крие някакъв ирационален страх, обзел както поборниците на Светлината, така и тези на Мрака.

— Страх ли? Какъв страх? Не сте споменавали никога за това.

— Защото Жан Йерусалимски не го е написал. Зашифровал го е в една графика, която се повтаря във всеки от оригиналните екземпляри на творбата му.

— Продължавате да увъртате — настоя Теодор.

— Ще се задвижат невидимите панти на Голямата врата, която скоро ще се отвори, но не, за да се възкачим ние на Небето, а за да слезе то тук и да дойде царството му. И „онези горе“ да се завърнат. Ние, потомците на онези, които според Библията са се събрали с дъщерите човешки, винаги сме се бояли от това завръщане.