Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

— Стигна твърде далеч — рече Глория, широко отворила очи. — Казах ви, че няма да го спрем, като задържим помощничката му. Твърде упорит е.

Жерар и Рикар не отговориха, а отец Роже, необичайно спокоен, остави напористото момиче да продължи:

— Ако не направим нещо, книгите на Хермес ще попаднат в ръцете им! И Вратата ще бъде тяхна!

— Може би — рече сдържано духовникът, гледайки втренчено южния портик на катедралата и силуетите на Монри и Темоен, които се отправяха към скелето.

— Но, отче!

— Може би всичко е част от Божия план. От знака, който отец Теодор чака в Синай.

— Знак ли? Какъв знак? — изсумтя Глория. Духовникът не отговори.

Приготовленията за потеглянето на кортежа на белите монаси от Шартр се забавиха с почти още осем месеца. През това време Бернар следеше отблизо състоянието на Жан от Авалон. Но въпреки всичко, нито молитвите му, нито лековете, които му даваха, успяха да спрат процеса на бързо стареене, рушащ ден подир ден здравето на рицаря. Както преди това с Филип, оръженосеца, плътта на тамплиера ставаше все по-мека и костите му скоро започнаха да се провиждат през тънката и гладка като на змия кожа. Всички си мислеха, че краят му сигурно е близо. През тези месеци епископ Бертран и семействата в града положиха изключителни грижи. Всеки ден, още в зори, се приготвяха пресни зеленчуци и бульони от месо само за болния. После, по изгрев, палеха камината и сменяха чаршафите му. Към третия час го миеха от главата до петите в голяма делва с топла вода и веднага след това проветряваха стаята и я приготвяха за неотменното посещение на отец Андре. Жан можеше да ходи, но не искаше. И така писарят на Бернар сядаше в долния край на леглото с един дървен аналой и оставаше там до пладне, когато се сервираше основното ядене. После рицарят подремваше до късния следобед; молеше се в компанията на друг монах и след скромната вечеря отново се отпускаше на сламеника.

Така отец Андре изписа стотици бележки под диктовката на Жан от Авалон. Това бяха преди всичко къси поеми, майсторски съчинени от тамплиера, които накрая бяха събрани в книга с релефни корици, подвързана от сръчния монах от Опито.

Книгата, която Жан реши да подпише незнайно защо „Жан Йерусалимски, разумен сред благоразумните и мъдър сред мъдреците“, потегли, разбира се, заедно с другия товар и хората към Клерво, където пристигнаха през май 1130 година, в разгара на пролетта. Беше я озаглавил Таен дневник на пророчествата и въпреки че само Бернар и отец Андре я прочетоха до края, хората от кервана, които се връщаха отново у дома, говореха едва ли не по цели седмици само за нея.

И все пак едно събитие наруши реда на нещата. И негов герой беше Родриго, затворникът, когото бяха заловили в църквата Света Богородица в деня на завръщането на тамплиера.

Заедно с талигите със скрижалите — няколко десетки, от които останаха на съхранение в Шартр — арагонецът бе част от „зестрата“, която цистерцианците отнесоха със себе си. Бернар смяташе, и то не без основание, че той не му бе казал още всичко за връзката си с прелата на Орлеан, и реши да помоли епископ Бертран да му го предаде. Защото, макар през цялото време Родриго да бе споменавал едва-едва за Раймундо де Пеняфорт, той разказваше надълго и нашироко за странстванията си по пътя към Сантяго с подробности, които стреснаха абата.

Каза му например, че пътят е земното подобие на Млечния път и че по протежението си, от самото Везле, е белязан с множество местни имена, говорещи съвсем ясно за това небесно сродство. Почти в права линия, каза му той, срещал селища като Les Eteilles, близо до Люзенак; Estillon 46 46 Названия, идващи от корена на stella — „звезда“ (лат.). — Б. пр. — при разклоненията на Пиренеите в Сомпор, или Lizarra 47 47 Днес Естеля (Навара). — Б. а. , възникнал не толкова отдавна като повратна точка по пътя на Яков.

— И какво значение предавате вие на този път на земята? — подпита го абатът.

— Същото, каквото и вие. Че Господ е създал земята по образ и подобие на рая и че от нас зависи дали ще се приближим до този съвършен свят или не.

— И защо, смятате, Господ е белязал земята със звезди?

— Със звезди и стълби, отче — уточни арагонецът. — Не забравяйте селищата, чието име се родее с видението на Яков за Scala Dei: Ескалада, Ескаланте, Ескалона.

— Не ми отговорихте.

— Ами очевидно е. Това са места, откъдето молитвите ни стигат по-бързо до небето. Където всичко, което правим, мислим или казваме, отеква по-силно там горе, в царството, обитавано от Небесния ни Отец.