Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

В Пикатрикс се споменаваше и за някакъв град, издигнат от самия Хермес, „който е широк дванайсет мили и където той построил цитадела с четири врати, по една за всяка посока“. И продължаваше: „На източната врата сложил орел. На западната — бик. На северната — лъв. На южната — крилато куче“. Инженерът се изненада: не бяха ли това образите, които по традиция се свързваха с четиримата евангелисти? Нали Йоан се сравняваше с орел, Лука — с бик, Марко — с лъв, а Матей — с някакво крилато същество?

Това беше последното, което прочете. Пикатрикс отново се впускаше в нелепи глупости за силата на суперталисманите, на които никой човек с малко ум не би обърнал внимание.

И така, мислейки за последния пасаж като за част от някоя от гатанките без отговор, Монри се унесе, питайки се дали мосю Шарпантие не искаше да го накара да повярва, че катедралата в Амиен, безспорно най-голямата в цяла Франция, е нещо като новия храм на Хермес в Пикатрикс. „Доста хитро“, помисли си той. Но все пак истината бе, че катедралите също са разположени спрямо четирите посоки на света и понякога по фасадите им има евангелисти.

Колата влезе в Амиен по булевард Пор д’Авал към шест часа следобед. Продължи по улица Франк Мюрие, с еднофамилни къщи на три етажа в стил осемнайсети век, и зави по Сен Льо, водеща право към централната фасада на огромната катедрала. Като паркира до една дървена къща, почти руина, с доста съмнителния надпис Дом на поклонника, шофьорът събуди Монри.

— Господине — каза му, потупвайки го по ръката. — Пристигнахме.

Инженерът се протегна, доколкото можа, надигайки се с мъка на седалката. И щом видя западната фасада на катедралата, покрита частично със скелета, разбра, че точно оттук трябваше да започне да търси Мишел Темоен. Величествената катедрала беше много по-внушителна, отколкото си бе представял. Нито една снимка не можеше да пресъздаде истинската представа за това застроено пространство от 7700 квадратни метра, побиращо десет хиляди богомолци за една служба.

Впечатлен, Монри слезе от мерцедеса и с бърза крачка се отправи към страничната врата на храма, която се намираше точно под огромната каменна статуя на свети Христофор. Влезе през малката дървена врата и се озова съвсем близо до централния кораб, до преплетената мозайка. Катедралата беше почти празна, неколцината туристи, останали в този час, снимаха припряно със светкавиците, стараейки се да не привличат вниманието на пазачите.

Meteor man се огледа.

В началото нищо не му направи впечатление, но при втория „оглед“ по дължината на северната стена усети, че там нещо не е наред. Погледна още два-три пъти нататък. Там нямаше туристи. Беше нещо от самия храм.

И наистина в напречния кораб, няколко метра пред него, на северната стена имаше розетка, представляваща нещо необичайно. Дотолкова, че си помисли, че е някаква оптическа измама, заблуда. За да провери, инженерът пристъпи няколко крачки и се увери в това, което подозираше: нервюрите на централния кръг от плетеницата образуваха обърната звезда с пет върха! Средновековният символ на Луцифер!

Нямаше никакво съмнение. Това беше обърната звезда с пет върха, същата, която бе виждал толкова пъти по филми и книги за черна магия и за дявола. Изтръпна. Какво правеше такъв „печат“ на толкова видно място в храм като този? А може би мосю Шарпантие беше прав и сега той, без да иска, бе въвлечен в някаква схватка между ангели и демони?

Мъчейки се да запази спокойствие — за тези неща наистина беше много лесно, — Монри се разходи из страничните кораби на храма, търсейки своя „обект“. Спря пред параклис на свети Никасий, точно зад централния олтар, и се възхити на прекрасните витражи, на които царе свиреха на арфи.

— Музиката — обясняваше в този момент един гид на малка група туристи пенсионери — е много важна в епохата на апогея на катедралите. Храмовете се строели с математическите пропорции, които Питагор прилага при струните на музикалните инструменти, за да звучат хармонично. А Питагор донася тези знания от Египет.

„Египет“, повтори си Meteor man, отдалечавайки се от групата към друг параклис — на свети Августин Кентърбърийски. Един надпис гласеше, че абсидата била променена при Наполеон III, но витражите били оригинални. От XIII век.

Бяха наистина великолепни. Квадрати с малки сцени с хора, вършещи трескаво нещо. На една от тях, най-ясната, се виждаха двама души с бели пелерини, които носеха ковчег на два пръта, прекарани по дължина от двете му страни. От други четири „винетки“ no-горе се разбираше, че този ковчег е пристигнал по море и че мъжете в бели пелерини го поемат, за да го отнесат къде ли?