Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

— Драги ми Бернар! Не помните ли годините, когато подготвяхме този план за вас? Не помните ли и напътствията, които получихте в горите край Клерво, където ви показахме магическите символи на Вратите?

— Помня лабиринта. Метафора за вътрешния път и за поклонението пред Светите врати в Йерусалим, Рим и Сантяго. Помня стълбата. Алегория, която говори за пътя на Яков към небето и за достъпа до свещеното познание. Помня.

— Нищо не сте забравили — рече друидът.

— Да.

— Тогава съм дошъл точно навреме. Ще говорите с Жан от Авалон и ще научите как да използвате ключа. Това ще е началото на славен период, в който творенията ви ще никнат като стрели, сочещи небосвода, и ще привличат над главите на християните благословията на небесните светила. А в тях ще впишете и символите, на които ви научихме, за да могат и други да ги разчетат, когато настъпи моментът.

Глук взе внимателно вехтата книга, написана на латински, и я подаде на Бернар. Беше с груба подвързия и външните краища на страниците й бяха почернели от мръсотия.

Без да я пуска, друидът обясни на Бернар, че оригиналният текст е написан на арабски от мъдреците от Харан — града, към който се отправя Яков, когато получава видението със Scala Dei. След това един арабин — един от посветените жители на Харан — занася копие в прекрасната библиотека в Кордоба, откъдето след Реконкистата то стига до предтечите на Школата за преводачи на Алфонсо Х в Толедо. Там най-сетне бива преведено на латински и „аз го взех от хранилището им“, рече той накрая.

Книгата със заглавие криптограма Краят на мъдреца и по-добрият от двата начина да се напредва съдържаше четири трактата, в които подробно бе обяснена науката за звездите. „Изучи най-вече четвъртата част — и по-точно главата, посветена на Хермес и на организацията, превърнала един град в подобие на небесния Йерусалим от Откровението на свети Йоан — посъветва го той, — а после използвай тази мъдрост, за да определиш мястото, където ще издигнеш твоята Врата, и пропорциите, които ще дадеш на това творение, за да го опазиш“.

— Бланшфор знаеше тези пропорции, учителю — оплака се абатът.

— Но не разполагаше нито със скрижалите, нито с познанието за тяхното използване — прекъсна го Глук. — А ти и твоите хора ги имате.

— И кой уби magister comiciani?

— Рицарят Жан ще ви разкрие и това, защото имаше достъп до тези истини и до много други, когато се възкачи на небето, където са били Енох и Йезекил.

— Разбирам.

Бернар от Клерво не видя повече Глук. След като му бе връчил книгата, която бе пазил толкова години, абатът реши, че друидът е сметнал житейския си дълг за изпълнен. Такива бяха горските мъдреци — непредсказуеми, необикновени. Глук щеше да умре в усамотение, по своя воля, а следовниците му — сред които бе и самият Бернар — щяха да продължат, явно или тайно, мисията му: да изградят докрай връзката между Земята и Небето.

Както бе споменал Глук, Жан от Авалон беше последната брънка, преди да се пристъпи към действие. Но тамплиерът, видимо състарен, все още се съвземаше в къщата за гости, която епископ Бертран им бе предоставил.

— Не знам дали ще оживее — тюхкаше се абатът. — Скоро погребахме оръженосеца му.

— Ще се съвземе. Ще видите.

Предсказанието на друида окуражи Бернар. Воинът прекара още няколко дни сред влажни кърпи и легени с топла вода, преди да започне да разказва по малко историята си.

— Отче — промълви най-сетне рано сутринта в Деня на свети Юлиан, — вече знам, че аз съм ключът, който ще отвори Вратата.

Това признание възрадва Бернар. Той не се отдели цял ден от тамплиера, сам се грижеше за него и го насърчаваше да излее душата си.

— Вие приехте да бъдете този ключ още в Йерусалим, братко Жан. Всичко, което ви се случи после, е резултат от плана, който Господ подготви за човек, достоен като вас. Не се бойте от нищо.

— Господарю — продължи рицарят, — при пътуването отвъд Вратата бях в рая и в ада. Един ангел, чието лице изобщо не зърнах, ме водеше през небесните сфери и така обозрях частите, на които е разделена Вселената. Летях до Йерусалим, следвайки пътя на Пророка на неверниците, и видях как една врата към ада се отваря точно под Свещения град. Там зърнах и друга врата, през която се възкачваш направо до Божия трон.

— Продължете.

— Невидимият ангел ми показа с безкрайно търпение и как трябва да строим нашите храмове по образ и подобие на небесното тяло на Пресветата Дева и как те, обхванати от потока, който свързва звездите една с друга, ще ни помогнат да се възкачваме на небето и да говорим с ангелите, докато сме още в тленните си тела.