Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

Теодор го погледна с недоумение.

— Какво искате да кажете?

— Сигналът, който сателитите са уловили, е за тях, за „онези горе“. Не разбирате ли? Това е математическа формула. Написана е на Божия език, който абатът от Клерво е разбирал така добре. Жан Йерусалимски го е казал съвсем ясно. Увил е всеки от своите lapsit exillis в пергамент, на който предупреждава онзи, който успее да го разчете, какво ще се случи. И щом lapsit се появява на бял свят, механизмът се активира.

— А графиката, за която споменахте?

— Погледнете какво казва брат Роже.

— Да, вярно — съгласи се той и започна да рови в купчината листове с имейли, която носеше. — В доклада си говори за някакъв пергамент. Чакайте да видя. Ето. Всъщност казва, че плочата, която инженерите извадили в Амиен, била увита в пергамент и праща копие от изобразеното на него.

— Покажете ми го.

Епископът подаде съответния лист на стареца и той, с трепереща ръка, го постави до последния свитък от тамплиерския ръкопис. Двете рисунки бяха като две капки вода. Копирани майсторски и педантично от един и същи художник.

— Погледнете.

— Сега виждам онова, което е видял Яков.

— Да. Завръщането. Скоро ще бъдат тук.

И като казаха това, Василий и Теодор се прекръстиха.

Мнозина говорят за завръщането на Древните. Това не е фантастика.

В Kore Kosmou — една от малкото книги, посветени на херметическата наука и приписвани на египетския бог Тот, когото евреите припознават като Енох — има потресаващ разказ, който хвърля светлина върху този въпрос. Разказ, тясно свързан, разбира се, с предходните страници. В него богинята Изида разказва на малкия си син Хор, че Тот — богът на мъдростта, е описал всички небесни тайни в поредица от книги, които сам скрива някъде в Египет. Става въпрос за книги, които могат да променят облика на Земята, но които ще бъдат открити едва когато настъпи подходящият момент.

Изида — богиня на всички богини, обяснява това на своето отроче така:

Този разказ, скъпи сине, не може да остане недовършен; трябва да ти предам какво каза Хермес (Тот), когато остави книгите. Той каза така: „Тези свети книги, написани от тленните ми ръце, бяха помазани с мирото на безсмъртието от Него, създателя на всичко, който е нетленен във времето, и ще останат невидими за очите и скрити за хората, които идват или се раждат в долините на тази земя (Египет), до момента, когато небесата, вече прастари, не създадат хора, достойни за тях“. И като изрече тези думи за написаното от него, Хермес бе приет в храма на вечността.

Дали не сме вече на прага на това време? Мисля, че е така.

© 2000 Хавиер Сиера

© 2007 Екатерина Делева, превод от испански

Javier Sierra

Las puertas templarias, 2000

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

Издателска къща „Хермес“ — Пловдив, 2007 г.

Георги Атанасов Станков, художествено оформление на корицата, 2007 г.

с/о Antonia Kerrigan Literary Agency — Barcelona

ISBN 978-954-26-0541-6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4601]

Последна редакция: 2007-12-17 08:00:00

Вест (лат.). — Б. а.

След години, пишейки своята „Възхвала на новата тамплиерска милиция“, за да даде Устав на този орден, Бернар от Клерво ще използва точно тези думи, опитвайки се да опише истинските цели на Ordo Pauperum Commilitonum Christi Templique Salomonici. — Б. a.

Божи храм (лат.). С това име кръстоносците наричали Купола на Скалата, намиращ се в сградата на древния Соломонов храм в Йерусалим. — Б. а.

На Яков. — Б. а.

Земна ос (лат.). — Б. пр.

Пъпът на земята (лат.). — Б. пр.

Съзвездието Голяма мечка. — Б. а.

Божия стълба (лат.). — Б. а.

European Remote Sensing. — Б. а.

Съкращение на Национален център за космически изследвания в Тулуза. — Б. а.

Черни дупки (англ.). — Б. а.

„…колко е страшно това място!“, Битие 28:17. — Б. а.

Свети Фюлбер дьо Шартр (960–1028 г.), епископ, възстановил опожарената катедрала и обновил теологическата школа в града, прочута през XI в. — Б. пр.

Местна етническа общност с друидски традиции, населявала районите край Шартр преди покръстването. — Б. а.

Гробница от каменната ера с голям плосък камък върху две каменни подпори. — Б. пр.