Хавиер Сиера - Египетската тайна на Наполеон

— „Ако реша да не се върна“? — Корсиканецът се усъмни. — Какво означава това? Нима имам избор?

— Мъртвецът, чиято душа е претеглена от Маат и обявена за чиста, който е търсил вечния живот безкористно, може да поеме, накъдето пожелае: да се върне в земята на живите или да се отправи към звездите, да се превърне в една от тях и да блести завинаги. Това казва нашата Книга на мъртвите.

Наполеон, който се чувстваше все по-лек и в мир със себе си, започваше да разбира, че той също е ка. Че тялото му е останало назад, а това е позволило на първичната му същност да излезе на бял свят и да вземе безспорно най-важното решение в цялото му съществуване.

— Значи аз съм този, който трябва да избере пътя си? — попита.

— Точно така.

— И кога трябва да избера?

— Сега — отговори второто привидение.

— В такъв случай… — Енергийното тяло на корсиканеца се разтърси, при което изпусна малки зелени искри около себе си. Опитваше се да печели време. — В такъв случай, мисля, че ще се върна към света на живите.

Двете ка го погледнаха изненадано.

— Значи решаваш да възкресиш плътта така, както преди теб са направили Озирис и Исус?

— Да.

— Волята ти ще бъде изпълнена, султане на Запада. Въпреки това, трябва да знаеш, че когато настъпи новият ти час от тази страна отново ще те чака съд. В друга пирамида ще настъпи този най-висш момент и ако го преодолееш, отново ще избереш съдбата си.

— Приемам. Искам да се върна.

— Но помни: винаги, винаги ще бъдеш безсмъртен. Великата истина е, че всички сме такива. Единственото, което те прави по-различен, е, че ти вече го знаеш. Останалите — все още не.

На 13 август 1799 г., точно в шест и половина сутринта, Наполеон Бонапарт излезе без ничия помощ от Голямата пирамида в Гиза. Пръв го съзря Клебер, който констатира плачевния вид на генерала на френските войски в Ориента. Гигантът се приближи към него, за да му помогне, и му зададе въпроса, който в следващите години щяха да му задават мнозина, оказали се насаме с него:

— Генерале, какво ви се случи?

Корсиканецът даде същия отговор, който щеше да дава до заточението и смъртта си на остров Света Елена:

— И да ви кажа, няма да ми повярвате.

Само десет дни по-късно Бонапарт напусна тайно Египет. Тръгна си, ескортиран от два кораба, които бяха толкова беззащитни, колкото и лесни за залавяне: фрегатите „Мюирон“ и „Карер“. За пореден път късметът беше на страната на корсиканеца. Не само че Средиземно море не го погълна, но и англичаните така и не разбраха за необяснимото му бягство.

По този толкова недостоен начин той остави зад себе си, обзети от крайно недоумение, онези, които се бореха да се сдобият с формулата на живота. „Сините мъдреци“ не можаха да довършат обучението му, а „соларианите“, предвождани от Омар, които отчаяно се опитваха да изтръгнат тайната на живота от гробницата на Аменхотеп III, разбраха, че са загубили надпреварата. Само Надия изпълни мисията си: подобно на нова Изида, тя прие от своя Озирис-Наполеон семето на един нов безсмъртен потомък… въпреки че подробностите около неговото съществуване не са предмет на тази книга. Може би на някоя следваща.

Колкото до Наполеон, на 28 септември същата 1799 година той пристигна в родния си град Аячо и единайсет дни по-късно най-после хвърли котва във Фрежу, на континентална френска земя, едва на стотина километра от Ница и пирамидата във Фаликон.

Истината бе, че корсиканецът вече беше друг човек, много по-различен от военния, който бе напуснал Франция преди повече от година. След онзи 13 август Бонапарт никога повече нямаше да почувства страх и щеше да се превърне в един от най-смелите и харизматични стратези в историята.

В края на краищата, от какво да се страхува? Вече знаеше, че смъртта — когато и да го застигнеше — няма да е краят му…

© 2002 Хавиер Сиера

© 2008 Ева Младенова Тофтисова, превод от испански

Javier Sierra

El secreto egipcio de Napoleun, 2002

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008

Издание:

Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2008

Испанска, първо издание

Преводач: Ева Младенова Тофтисова

Художествено оформление на корицата: Георги Атанасов Станков

Отговорен редактор Вера Янчелова

Компютърна обработка Костадин Чаушев

Коректор Недялка Георгиева

Формат 60/90/16. Печатни коли 17

Печатница „Полиграфюг“ АД, Хасково

с/о Antonia Kerrigan Literary Agency, Barcelona

ISBN 978–954–26–0694–9