Хавиер Сиера - Египетската тайна на Наполеон

Ка отправи към тавана на залата странен поклон и след това премести воднистия си поглед върху корсикаиеца.

— Тази пирамида е умален модел на отвъдното. Тот е бил този, който по заповед на Озирис е предал на царете на Египет плановете на тази „машина на безсмъртието“, за да я построят от камък и да им служи като отправна точка за пътуването, което ти току-що предприе.

— Пътуване?

— Точно така, Бунабарт. Пътуването към вечността. Балазан не губи време в излишни увъртания. — Така, както боговете постъпвали с умрелите в египетската Книга на мъртвите — същата, която всеки фараон или везир заповядвал да бъде поставена в гробницата му, след като умре, — ка на Балазан зададе на Наполеон въпрос, който изискваше откровен отговор: — Знаеш ли как Сет е причинил смъртта на брат си Озирис?

Наполеон, безмълвен, отново поклати глава отрицателно.

Балазан се усмихна.

— Сет го поканил на тържество заедно с други седемдесет и двама гости и със заплахи ги накарал да влязат един по един в скъпоценен саркофаг. Този, чиито мерки съвпаднели с размерите на ковчега, щял да се превърне в господар на това съкровище.

— И какво се случило?

— Един след друг, всички изпробвали сандъка, но никой не се почувствал удобно в него. Последният, който легнал в него, бил Озирис, който незабавно разбрал, че саркофагът му е точно по мярка. В този момент Сет затворил ковчега, хвърлил го в Нил и удавил Озирис. Това е най-драматичният момент от нашето минало. За щастие Изида го намерила и го върнала към живота за първи път.

Корсиканецът започваше да разбира това, което се опитваше да му каже ка.

— Ти легна в същия този сандък, Бунабарт — продължи. Открил си как се нагажда към теб и също като Озирис си умрял в него.

Последното изречение го накара да се вцепени.

— Да, Наполеон Бонапарт. Умрял си — каза другото ка, което досега не се бе обаждало. — Престанал си да съществуваш, както се е случило и с Озирис. Сега си само енергийната същност на съществото, което беше преди. Как иначе би могъл да виждаш в тъмнината? Защо иначе би имал усещането, че се връщаш в миналото, и защо през последните часове премина през най-важните моменти от търсенето на вечния живот?

— Действително това се случва само на мъртвите…

— Мъртъв? — заекна корсиканецът, поклащайки глава. Вече съм мъртъв?

— Състоянието ти не би трябвало да те притеснява толкова, Наполеон. В края на краищата Създателят е дал на хората безсмъртна душа, която е истинската им същност. Това, което е умряло, е тялото ти.

Корсиканецът потрепери.

— Смъртта — каза второто ка — не е нищо повече от разделяне с износена обвивка. Тя ти е била дадена от Създателя, за да оцениш материята, която също е създадена от Него, но Той те е предопределил за по-висши начинания. Съдбата ти, както и тази на всички смъртни, е да се превърнеш в самия Бог. Ще се приобщиш към съзнание, голямо колкото Вселената и изпълнено с безкрайна мъдрост и любов.

— Много е рано! — възпротиви се Наполеон. — Защо трябва да умра толкова рано? Защо трябва да загубя самоличността си?

— Не трябва да умираш, Наполеон. Вече си умрял. Колкото до времето, то не съществува. Мираж е. Няма минало. Нито бъдеще. А настоящето просто не продължава. Не можеш да го задържиш. Защо ти е тогава да се вкопчваш в него? Защо се тревожиш дали е рано или не, след като времето, в състоянието на вечност, е ентелехия? 63 63 Термин, създаден от Аристотел, според който всяко нещо съдържа в себе си както своето крайно предназначение, така и собствения си край. — Б.пр.

Думите на двете ка — енергиите, които му говореха по този начин и които се бяха появили от нищото, го объркаха. Чувстваше се точно както преди да загуби съзнание в прегръдките на Надия: слаб и зависим от волята на неудържима и разрушителна сила.

— О, да, Надия — усмихна се призракът на Балазан, сякаш бе способен да чете мислите му. — Тя също помогна за затварянето на цикъла на Озирис.

— Моят цикъл на Озирис?

— Точно така. Подобно на Изида, вчера тя те накара да умреш и после те спаси от смъртта. И както е станало с богинята, Надия бе оплодена от семето ти.

— Оплодена?

Наполеон се сепна. Не си спомняше нищо. Ка се смили над него.

— Да. Ако решиш да не се завърнеш в света на живите, същността ти ще остане на земята благодарение на утробата на Надия-Изида. Този плод ще бъде като сокола Хор, син на Изида и Озирис, и съдбата му ще изпълни пророчеството, което магьосникът Джеди изрече за Хеопс: че само роденият от утробата на някоя Изида ще може да се докосне до скритото в тази пирамида ковчеже на Тот и ще разкрие на света тайната на вечния живот.