Хавиер Сиера - Египетската тайна на Наполеон

— Някои вярват, че пирамидата наподобява прехода, който трябва да изминат душите, запътили се към отвъдното. Казват, че фараонът бил оставян сам тук вътре, за да може да обходи в тъмното тези коридори и постепенно да привикне към онова, което го очаква след смъртта му…

— Сам ли?

— Да, генерале. Точно това очакват „сините“ и от вас.

Корсиканецът, пъхнал факлата между зъбите си, започна да се изкачва още по-бързо, без да обърне внимание на последните думи на Буктур. Почти неусетно потискащият коридор изведнъж свърши и той се намери на равна повърхност. Пламъкът на факлата се извиси и му показа, че таванът също е изчезнал. Беше станал достатъчно висок, за да му позволи да се изправи в цял ръст.

Обнадежден от находката, протегна ръка на Буктур и на гиганта, които също бяха благодарни да излязат от дупката. Когато събраха факлите си, за да огледат мястото, където се бяха озовали, французите подсвирнаха от възхищение.

Имаше защо. Срещу тях, изникнала сякаш по чудо, се издигаше почти деветметрова арка с необикновено високи колони от двете страни. Под нея, точно срещу тях, започваше друг тесен коридор, а над него още една открита рампа водеше към врата, разположена високо над тях, която едва се забелязваше на светлината на огъня.

— Най-свещената зала се намира там горе — каза Елиас.

Мястото наподобяваше вътрешността на огромен часовник. По стените му нямаше нито едно украшение, нито един йероглиф — съвсем нищо. На няколко стъпки една от друга се намираха малки ниши с неясно предназначение, вдълбани на няколко сантиметра в пода. Над тях, като изпъкналости на покрив, от единия до другия край на залата се простираха седем дълги корниза.

— Да се качим.

Наполеон беше във възторг. Бе забравил за „сините мъдреци“ и дори Буктур се съмняваше, че си спомня за какво е дошъл. Вътрешността на пирамидата го бе омагьосала.

— Какво има горе, Елиас? — попита той, когато стигна до средата на рампата.

— Царската камера, генерале.

— Царската камера?

— Да. Камерата, в която се пази саркофагът на фараона.

— Някой бил ли е погребан тук вътре?

— Не знаем със сигурност. Никога не е намирана мумия. Дори когато Ал Мамун осквернил пирамидата и проникнал в нея за първи път, не разказал за тяло или за съкровища. Мястото било такова, каквото е и сега.

— Качете се!

Гигантът се подхлъзна няколко пъти, преди да разбере как да стъпва с ботушите си върху полираната повърхност така, че да не падне. След това се изкачи до върха като котка и след като премина през още един нисък коридор, се намери в камерата, за която им говореше Буктур.

Помещението се оказа още по-импозантно от останалите. Стените му бяха по-тъмни, но зрънцата слюда и феадшпат по тях блестяха като диаманти под светлината на факлите. Представляваше зала с дължина около десет метра и широчина пет, чийто под, стени и таван бяха покрити с големи, съвършено полирани плочи. В дъното, забравен от векове, стоеше розов саркофаг — един от ъглите му беше отчупен и капакът му липсваше.

— Тук се извършва посвещаването — прошепна Елиас. Това е ключовото място за изпълнението на обреда Сед.

— Празен е — обади се корсиканецът.

— Да. Празен е.

— И защо според теб никой не ни очаква тук, Елиас?

Въпреки галабията, която беше облякъл, памучната риза на копта бе непоправимо съсипана от прахта и нечистотиите на прилепите. Елиас отговори, без да се колебае:

— Много просто, генерале. В действителност призованият сте вие. Ако пожелаете, ще получите посвещението тук, но не в наше присъствие, а в уединението, което това място гарантира.

Буктур преглътна и погледна много сериозно корсиканеца.

— Дойде моментът да ви оставим сам, генерале. Ние сме излишни за церемонията, която предстои. А и преди да ви бъде разкрито това, към което толкова силно се стремите, трябва да изпразните душата си и да оставите да бъде претеглена от вечния страж на това място.

Бонапарт изненадано ококори очи:

— Къде ще ме чакаш, Елиас?

— Отвън, мосю.

— И вие ли, Жан-Батист? — обърна се той към гиганта.

— И аз, генерале.

Не казаха нищо повече. Нито дума. Когато двете факли на придружителите му се изгубиха по коридора, водещ към Голямата галерия, по който бяха дошли, светлината в Царската камера намаля застрашително.

Малко след това факлата на Наполеон угасна и от нея остана да се носи във въздуха само тънка струйка дим. Обгърна го ужасяваща, невъобразимо плътна тъмнина.