Хавиер Сиера - Египетската тайна на Наполеон

— Така е. Всичко е подготвено според желанието ви.

Масивната снага на патриарха се изду като паун. Марко VIII бе горд да покаже оперението си на най-строгия учител, който някога бе имал.

— Е, казвайте!

Облечен в черно памучно расо с качулка, обточена със златни кантове и кръстове, патриархът хвърли нетърпелив поглед към вързопа, който Такла придържаше върху гърба си. Дори гъстата брада на Светия отец не можеше да скрие любопитството му.

— Книгата, която ми поверихте, се оказа по-сложна за превод, отколкото предположих, когато я видях за първи път.

Марко сви рамене. Нямаше представа, че папирусите, които му беше предал, съставляваха цяла книга.

— По-сложна ли? Какво искате да кажете?

— Както добре знаете — продължи старецът, — в документите, намерени в Александрия, автор не беше посочен. Не бяха и подвързани, поради което ми се наложи да ги организирам, като следвам вероятния им ред. Но трудностите не свършиха дотук: текстовете са написани от различни хора на много неправилен гръцки. Изпълнени са със странни изрази, които затрудняват четенето. Няма съмнение, че става дума за много неправилен койне 9 9 Форма на гръцкия език, широко разпространена сред населението по Средиземноморското крайбрежие, използвана главно от простолюдието. — Б.пр. .

— Различни хора?

— Да. Както изглежда, имало е трима или четирима преписвачи, които са работили над размножаването на една и съща книга, и някой милостив свещеник е събрал тези преписи и ги е подредил с безкрайно търпение.

— Мога ли вече да видя работата ви?

Чирило кимна. Нареди на Такла да развърже вързопа, който носеше на гърба си, и послушникът подреди съдържанието му пред благочестивите отци с извънредно старание. Товарът му съдържаше сто или сто двайсет и пет палмови листа от Ел Фаюм 10 10 Оазис в Либийската пустиня, на около 130 км югозападно от Кайро. — Б.пр. , изпълнени с дребния почерк на отец Чирило. Редом до тях бяха оригиналните свитъци, намерени в Неби Даниел — неравни късове папирус, някои от които бяха засегнати от времето и изглеждаха особено крехки. Бяха много по-чисти от последния път, когато Марко ги бе видял, и въпреки възрастта им, беше ясно, че могат да оцелеят без затруднения още няколко столетия.

— Документът… — Чирило се поколеба. — …всъщност е евангелие.

— Евангелие?

Марко VIII впи поглед в стареца и зачака обяснение.

— Поне така изглежда.

— Обяснете по-ясно, отче.

— Осъзнавам важността на заключението си и затова предпочитам думите ми да се ръководят от предпазливостта, Ваше Светейшество.

— Не увъртайте.

Чирило се изкашля, преди да продължи. Свитъците прошумоляха в малките му внимателни ръце.

— Ваше Светейшество, находката от Неби Даниел отговаря почти със сигурност на загубеното евангелие на скъпия ни свети Марко. — Монахът си пое дълбоко дъх. — Според това, което указва нашата традиция, не може да е друго, освен текста, написан по времето, когато е създадено добре познатото ни Евангелие. Същата книга, която скъпият ни Марко решил да пази в тайна, защото бил сигурен, че още не е дошло времето тя да бъде прочетена и разбрана.

— Загубеното евангелие на свети Марко? — Патриархът не изчака монасите да отговорят на ненужния му въпрос: — Как може да сте толкова сигурен?

— Всички текстове са написани в първо лице и съдържат копия на писмата, изпратени от Марко до Петър в Рим, в които го осведомява за развитието на мисията си в Египет. Не, нямам съмнения, Ваше Светейшество. Текстът с написан от свети Марко.

— В такъв случай смятате ли, че времето е настъпило?

— Определено.

Светият отец, по-сериозен от всякога, го погледна право в очите.

— И в това ли сте сигурен?

— Напълно, Ваше Светейшество. Не намерихме костите на апостола, но Бог сложи в ръцете ни нещо по-добро: неговата тайна.

Нощта се спускаше бързо над „Абу Сарга“.

Така някогашните копти наричали храма „Свети Сергий“, убедени, че основите му са последната твърд, която ще падне при настъпването на Апокалипсиса, за който говори Йоан в последната книга от Библията.

Със залеза на слънцето оживлението в квартала, контролиран от „ревностните защитници на Бога“, секна изведнъж и въпреки че гълчавата около намиращите се в съседство амбулантни сергии на арабите продължаваше, вътрешността на храма оставаше далеч от тази суетня. Църквата, винаги изпълнена със сенки, не правеше разлика между нощ и ден. Такова сигурно беше и Небесното царство — неизменно, спокойно, вечно.