Хавиер Сиера - Египетската тайна на Наполеон

Марко VIII се радваше, че бе взел толкова стриктни предпазни мерки за срещата си с Чирило от Болоня. Това, което монахът бе започнал да му разкрива, беше достатъчно, за да подбуди истински ръкопашен бой между членовете на епископалната колегия. Не му бе трудно да си представи Гаваргиус от Асют да реве срещу всичко, което би могло да доведе до промяна на традицията, и Матей от Даманхур да крещи в защита на противното. За стария лъв от Делтата и за многобройните му последователи възстановяването на „автентичната истина“ за свещената история стоеше по-високо от всяка доктринална догма.

Но нещата можеха да се влошат: вестта за намирането на изгубената книга на свети Марко бе дошла, когато оставаха по-малко от две седмици до мулид — празника Успение Богородично. Патриархът беше уверен, че публично разкритие от подобен мащаб, за каквото намекваха посетителите му, щеше да провали планираните тържества. Затова щеше да запази мълчание. Това бе най-разумното решение.

— Ваше Светейшество… — прошепна Чирило, с поглед, прикован в дървения под на църквата, докато се опитваше да отгатне реакцията на патриарха. — Има още нещо, което трябва да знаете.

— Още нещо? Нещо… важно ли?

— Знаете, че Kata Markon — Евангелието на Марко, което Първите отци са приели за каноническо, когато Църквата е била само една, съдържа мъчителна за светата ни вяра загадка, която се разрешава по неочакван начин от текста, с който се сдобихме.

Такла погледна учителя си с любопитство. Никога не бе чувал Чирило да говори така, нито да споменава за подобна тайна, докато работеше над превода. Патриархът също беше целият в слух.

— Продължете, отче.

— На първо място, както знаем, Евангелието на Марко е книга, в която почти не се говори за свръхестествените способности на Исус. Това обстоятелство винаги е предизвиквало недоволство сред нас, коптите — в смисъл, че истинската вяра в Египет е донесена от свети Марко, а нашата религия признава единствено божествената същност на Исус, но не и човешката.

— Е, и?

— За разлика от това, което разказват Матей или Лука, свети Марко дори пропуска да спомене, че Исус е роден от непорочно зачатие. В Новия завет само отбелязва слизането на Светия Дух при Месията по време на кръщението в река Йордан, но дори това чудо е описано твърде пестеливо.

— И къде е загадката, отче?

Патриархът, който междувременно бе седнал на една от големите пейки в „Свети Сергий“, дори не мигаше. Кръстосал ръце в скута си, той само от време на време се осмеляваше да прекъсва обясненията на болонския монах, чието недъгаво тяло неспокойно потрепваше.

— Впечатлението, което създава каноническото Евангелие, подкрепено от много евангелски учени, е, че свети Марко умишлено се е постарал да избегне всякакъв намек за чудеса или свръхестествена намеса. Смятат, че мисията му е била да ни представи обикновен смъртен, а не бог. Обаче… — Чирило като че ли се поколеба за миг, преди да направи следващата крачка.

— Обаче — прекъсна го патриархът с усмивка, предугаждайки какво се канеше да разкрие преводачът му — това тълкуване явно е било погрешно. Исус никога не е бил обикновен смъртен. Винаги е бил Бог. Греша ли?

Старецът избягваше погледа на Светия отец.

— Не бива да прибързвате. Не е съвсем така.

— Не е ли?

Недоволството на патриарха накара Чирило внимателно да претегля думите си:

— И двамата знаем, Ваше Светейшество, че Рим заклейми нашата Църква като еретическа, защото през IV век константинополският архимандрит Евтихий разпалено е твърдял, че същността на Месията е само божествена. За какво им е било да мислят другояче? Нима на Господа наш не му стигаше това, че е Бог? Да се защитава тезата за двойствената му природа — човешка и божествена, — както правят последователите на италианския папа, означава да се подценява Създателят. Затова ни нарекли монофизити и искали да ни отлъчат завинаги от християнството.

— Нима вече не мислите така? — В тона на Марко VIII се прокрадваше зловещата сянка на съмнението.

— Вече не.

— Обяснете.

— Добре. Както без съмнение ви е известно, свети Марко завършва Евангелието за човешката същност на Исус с глава шестнадесета, стих осми. Там описва какво намерили Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и Саломия в гроба Господен в неделята на Възкресение 11 11 Марк. 16:1–8: „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарянина, разшития; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха“. . Трите му ученички видели, разтревожени, че камъкът, който покривал гроба, е отместен и тялото на Месията е изчезнало. Всъщност успели да разговарят само с „момък в бяла дреха“, който спокойно седял в гроба. И той им казал, че техният Исус се е завърнал към живота.