Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

Писмото като че ли тежеше тонове в джоба на сакото ми. Независимо от това си наложих да вървя бавно до брега на Сена, на няколко десетки метра от книжарницата. Реката приличаше на сребърен щит, в който се отразяваше небето, осеяно с бели облачета. Настаних се на кея, окъпан в слънце, и отворих плика. Вътре имаше само едно четиристишие:

Посвещаването продължаваше с помощта на тайнствена игра, без още да съм разгадал първата загадка. Този път шифърът изглеждаше още по-сложен; колкото и да се мъчех, нищо не разбирах. Единственото, в което бях почти уверен, беше, че първият ред от четиристишието е свързан с фигурата на Микеланджело Буонароти. Малко по-късно показах стихотворението на брат ми и реакцията му беше особена: според него четиристишието вероятно трябва да се дешифрира във връзка с определено произведение на изкуството. Като помислих, си казах, че Юго, както обикновено, сигурно е прав. Трябваше да избера между Флоренция и Рим, двата града, където Микеланджело е упражнявал изкуството си в продължение на повече от шестдесет години. В последна сметка избрах Рим, града, където той е сътворил най-големите си шедьоври.

Рим, 29 юни

Ввечният град и седемте му свещени хълма отново се разкриха пред моя поглед. От пристигането си във Флоренция година по-рано многократно бях посещавал Рим, както се посещава приятелка, надарена с нечувана красота. С автомобил по магистралата пътуването не трае повече от два часа и половина. При условие, че тръгнеш много рано от Флоренция и избегнеш кошмарните задръствания на столицата, възможно е да поръчаш закуската си на пиаца „Навона“, като дегустираш един от чудните италиански сладкиши. В тази светла утрин от края на юни бях седнал на терасата на едно кафене срещу фонтана „Бернини“, увенчан с миниатюрен обелиск.

След като си изпих капучиното, се захванах да решавам загадката, поставена ми от Люсиен Совал. Кодираното четиристишие намекваше очевидно за някаква връзка с Микеланджело. Големият флорентински художник е живял няколко периода от живота си във Вечния град, като е работил последователно за папите Юлий II, Климент VII, Павел III и Павел IV. Великолепен творец, той е оставил забележително количество произведения в областта на живописта, скулптурата и архитектурата. Това много затрудняваше задачата ми, тъй като не знаех откъде да започна. След известно размишление прецених, че единственият сериозен начин за постигане на някакъв резултат е да разгледам всички живописни произведения на Микеланджело със стихотворението в ръка. По моя преценка най-голям шанс да открия съществен знак ми предлагат украсите, платната и фреските. При всеки от тях щях да се опитам да дешифрирам произведението от гледна точка на четиристишието и обратно, с надеждата да се появи резултат. Общо взето, реших да прилагам доста класически подход на криптографския анализ при разкриването на ключа на даден код.

Загадъчното стихотворение не можеше да се позовава на архитектурните творби на Микеланджело като площада на Капитолия или двореца Фарнезе. Редицата от колони или прозорци изглежда по-неспособна да излъчи послание, отколкото живописни или скулптурни творби, изобразяващи персонажи, взаимоотношения, определени исторически моменти… Известно колебание изпитвах само за Капитолия. Посетих мястото, за да проверя дали прекрасният под от мраморна мозайка, представляваща сложна плетеница от кръгове и звезди, не крие някакви алхимични символи. Отбих се и покрай Мойсей, но във величествената му стойка, изваяна като че ли от един-единствен блок, не долових и най-малката възможност да бъде разделен на три или на двадесет.

Като старателен студент по изкуство и за да се съобразя с една от повелите на моя харвардски професор, оставих за накрая най-хубавото — Сикстинската капела и Ватикана.

Рим, 1 юли

Сикстинската капела прилича на мостика на претоварен кораб. Всеки ден хиляди чужденци пристигат от четирите краища на света, за да зърнат шедьовъра на Микеланджело. Въпреки шума и липсата на уединение капелата излъчва тежка и величествена атмосфера. Никой не може да влезе в сърцето на творбата на Микеланджело, без да изпита известно замайване. Това, което ми прави най-голямо впечатление, не е нито срокът, за който е била изпълнена украсата, нито многобройните случки, свързани с довършването й. Най-дълбоко вълнение изпитвам от изключителната сила и чувство за мярка, красотата и изразителността на едно произведение, чието същинско значение можем само да доловим.