Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

Продавачката ми обясни с чудесната си усмивка, че двете книги, „Монжоа и Сен Дьони“ и „Фльор дьо ние и Орифлам“, вървят заедно, тъй като едната е продьлжение на другата. Взех и двете, благодарих и си тръгнах без всякакъв опит за запознанство, проклинайки болезнената си стеснителност по отношение на красивите жени. Сигурен съм, че на мое място Юго щеше да получи телефонния й номер. Трябва да му искам съвет в тази област, вместо да го моля да ми помага за дешифриране на загадъчни текстове!

Ясно беше, че първата част от стихотворението се позовава на двете книги на Ан Ломбар-Журдан, френска историчка, специалистка по символиката и нейните трансформации. Щом се върнах в къщи, се захванах да чета двете книги, които се оказаха много интересни. Според историчката базиликата „Сен Дьони“ е духовният център на френската история. Странно защо, базиликата се намира на Парижкия меридиан, което съответстваше на казаното от Люсиен Со-вал за „Шифърът на Леонардо“ и Граала.

Париж, 18 юни

Тезата на Ан Ломбар-Журдан беше направо невероятна. Историчката твърди, че централният езически храм на галите се намирал в Париж близо до базиликата „Сен Дьони“. Именно за да сломи твърдата съпротива на галските племена, Юлий Цезар нападнал главно това място в битка, която описва в известната си книга De Bello Gallico („Войната в Галия“):

„Всяка година на установена дата друидите 8 8 Галски свещеници. се свикват на събор на свещено място, на границата на страната на Карнутите, което се смята за център на Галия.“

Юлий Цезар решил да срази галската съпротива, като я удари право в сърцето. Това било брутален, но ефикасен начин да се докаже, че старите келтски богове приемат римското присъствие. Според историчката съборът на друидите бил свикван в равнината на север от Париж.

Изследването на Ан Ломбар-Журдан се простира по-нататък през вековете. Тя установява, че през всеки отделен период, под езическа или християнска форма, се потвърждава присъствието на сила закрилница на Галия. Бойният вик „Монжоа!“ 9 9 Галска богиня. В съвременния френски език думата означава купчина камъни за отбелязване на важно място или събитие. — Бел.прев. , издаван от воините франки в случай на опасност, бил зов за помощ, отправян към това божество. Впоследствие той се превърнал в „Монжоа и Сен Дьони“, което позволявало едновременно да се призоват и старата богиня, закрилница на галите, и новият християнски закрилник на франкското кралство. Този тревожен вик в продължение на векове бил отправян до свръхестествените сили в случай на заплаха срещу френската територия. По традиция той не можел да бъде ползван нито по време на граждански войни, нито при военни походи в чужбина.

Тези разкрития бяха забележителни; те хвърляха нова светлина върху част от историята на Франция и обясняваха важната и дори свещена роля на географията на Париж. Щом като Люсиен ме насочва в тази посока, историята на Граала вероятно е свързана по някакъв начин с тази на базиликата „Сен Дьони“.

Реших да посетя „Сен Дьони“ още на следващия ден, за да проверя дали сведенията, съдържащи се в книгите на историчката, дават някакви указания за местонахождението на Граала.

„Сен Дьони“, 20 юни

На петнадесетина минути с автобус на север от Париж се простира промишлената зона Сен Дьони. Покривът и камбанарията на базиликата ярко се открояват над гора от непривлекателни сгради. Странно е, че тази църква, която бележи зараждането на готическия стил, се намира в подобно обкръжение. Много по-малко известна за чуждестранните туристи, отколкото „Нотър Дам“ или Лувъра, базиликата „Сен Дьони“ е изключително внушителна катедрала. Тя всъщност е най-величествената историческа църква, която може да се види в парижката област. Построена вероятно към IV или V век, тя се превръща в център на монархическата власт, в място, където се създава историята на Франция; в нея са погребани всички крале от династиите на Каролингите и Капетингите, като се почне от Пипин Къси, бащата на Карл Велики. В нея се е съхранявал архивът на кралството, а понякога и съкровището. Няколко нейни абати са били регенти, замествайки кралете по време на кръстоносните походи. И най-вече, освен телата на умрелите крале в нея са се съхранявали отличителните атрибути на коронацията, необходими за приемствеността на властта — короната, скиптърът и свещената сабя на Карл Велики, тъй наречената Жоайоз 10 10 Радостна. — Бел.прев. .