— Горе-долу — отговорих, като махнах с ръка. — Всъщност имам нужда от помощта ти.
— Нямаш проблем, Сет.
— Трябва да разгадая една мистерия, но засега съм в пълна неизвестност.
Показах му текста на Люсиен Совал.
— Добре — каза той, след като го прочете. — Дай първо да видим към какво би трябвало да те насочи това четиристишие?
— Там е работата, че и аз не знам точно. Предполагам към книга. Може би книгата на Вазари за Леонардо да Винчи, която търся безуспешно още от Италия…
— Кое те кара да мислиш така?
— Една дума. Мисля си дали „божествения“ в стихотворението не се отнася за Леонардо. Сред съвременниците си той бил известен с прозвището „божествения Леонардо“. По-късно Микеланджело получил същата почетна титла.
— Интересно — забеляза Юго.
Но нещо в изражението му издаде скептицизъм.
Цялата вечер прекарахме в търсене на възможни асоциации, свързани със странния ребус. Установихме, че вторият ред „Ще ти даде изделието“ позволява да се разбере смисълът на първия — „Италиански банкер, близък до Йордан“. Твърде вероятно е този италиански банкер да дава насока за откриване на книгата. Остава неясно дали действително става дума за книгата на Вазари, както се надявах, или за друго издание, необходимо за издирването й.
Париж, 14 юни
Прекарах три дни в мозъчни упражнения, опитвайки се да установя топографски или географски знак, свързан с първия ред на четиристишието — „Италиански банкер, близък до Йордан“. Търсенията ми ме бяха довели в Париж и мъчно можех да предположа, че Люсиен Совал ме изпраща в Божи гроб да търся тайнствен финансист. Може би той намеква за лице от италианска националност, но живеещо в Париж, което притежава книгата? Помислих, че може да става дума за кардинал Мазарини, който бил италианец и е известен с финансовите си комбинации. Но следата, водеща към личната му библиотека, бях вече проучил.
Обезкуражен, реших, че вероятно съм тръгнал по погрешен път и че книгата, която ми се предлагаше да открия, засега не е търсеният ръкопис на Вазари.
Според Юго, ако първият ред не е указание за място, то той крие заглавието или името на автора. След като размислих, приех тази хипотеза. Но в историята и съвременността сигурно съществуват хиляди италиански банкери, само Бог знае колко са точно. Дали някой от тях не е публикувал това, което търсех? Как да узная кой?
Указанията бяха прекомерно неясни. Не, сигурно има някаква връзка между професията и националността, която води до точен и полезен отговор. Цял следобед мислих, без да открия нищо.
Париж, 15 юни
Докато прелиствах „Голямата енциклопедия“, излегнат в мекото канапе на библиотеката, захванах да чета история на банковото дело. Последното, изглежда, беше получило мощното си развитие в Италия. И въпреки че между банкерските фамилии тази на Медичите е най-известната и може би най-талантливата, то най-многобройни и най-мощни са били миланските банкери.
Докато четях тези редове, изведнъж си спомних, че в сърцето на Париж съществува улица на ломбардците, наречена така, защото през средните векове на нея са се намирали всички банки на града. Повечето от тях били банки от Милано — столицата на Ломбардия. Ето защо думата ломбардец се е превърнала в синоним на банкер. Възможно ли е тогава да променя първия ред от четиристишието на „Ломбардски банкер, близък до Йордан“?
Докато се мъчех да открия значението на останалата част от текста, Юго непрекъснато седеше до мен и ми помагаше. Без постоянно обсъждане с него мисля, че нямаше да стигна много далече. Внезапно Юго се провикна:
— Знам за кого се отнася третият ред на четиристишието, „Светецът, носещ главата си, огрява твоя път“; това е чисто и просто свети Дьони, първият християнски светец на Париж 7 7 За него се смята, че е покръстил галите в Париж. Обезглавен в едноименното градче Сен Дьони (250 г.). Изобразяван държащ в ръце отсечената си глава. — Бел.прев.
.
— Разбира се! Как не се досетих по-рано! Как го откри?
— Много просто, попитах кюрето на черквата „Сент Етиен дюМон“.
— Браво на теб!
Същия следобед посетих голяма книжарница, за да се опитам да намеря книга, която да съответства на тези указания. На щанда за историческа литература ме посрещна една красива и усмихната продавачка. Сигурно не беше на повече от 20 години и се казваше Натали (така пишеше на закачената на ревера й табелка). Тъмните й коси, подстригани доста късо, бяха чинно сресани настрана. Но закачливата й усмивка и големите й очи във форма на едри полупрозрачни топчета контрастираха със сериозния й вид. Обясних й, че уча история на изкуството във Флоренция. На нейната база данни думата „Ломбар“ не се съчетаваше но никакъв начин с „Йордан“. За сметка на това ком-нинацията „Ломбар“ и „Сен Дьони“ даваше резултат. Авторка на име Ан Ломбар-Журдан беше написала две книги за Сен Дьони. Незабавно ми стана ясно знамението на двата първи реда: „Италиански банкер, близък до Йордан“ означаваше Ломбард-Журдан, тъй като името „Журдан“ на авторката е близко до „Йордан“.
Читать дальше