Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

— Но защо алхимическите трактати са толкова неразбираеми? Опитах се да прочета някои от тях, без да успея да схвана и най-малкия логичен смисъл. Само отделни пасажи имат някакъв смисъл.

— Защото разбирането на даден алхимически ръкопис съответства на достигнатата степен лична трансформация. Новопосветеният трябва да дешифрира неуморно, докато воалът на невежеството се скъса. „За да посетиш градините на спомена, се казва в учението, трябва да чукаш на същата врата до износване на пръстите.“

— Значи според вас Граалът действително съществува и има същия смисъл като Философския камък. Това ме изумява, мислех, че става дума за легенда. Можете ли да ми кажете нещо повече? Имате вид на човек, който знае всичко.

— Уверявам ви, че не знам нищо. Аз съм точно като вас.

— След като Граалът според вас не е Мария Магдалина, както твърди Дан Браун, кажете ми какво представлява.

— Граалът символизира под материална форма безкрайния потенциал на човешката природа. По много свои признаци той е дълбоко свързан с алхимичния процес.

Люсиен се спря и се обърна към мен.

— За нещастие не мога да ви кажа повече. Важно е сам да откриете остатъка от тази история.

След това ме погледна въпросително и очевидно беше любопитен да получи моя отговор.

— Проявявате ли интерес?

— Да, без съмнение. Цялата тази история е изумителна.

— Посветените по традиция поставят загадки, кодирани съобщения, за да ви ориентират. Не се учудвайте, ако срещнете известни трудности.

Люсиен Совал изчезна от живота ми толкова бързо, колкото се беше появил. Цялата му личност беше не по-малко загадъчна, отколкото подадената информация, но във всеки случай твърде далеч от представата, която имах за един алхимик.

Париж, 11 юни

Люсиен удържа на думата си. Тази сутрин получих писмо, написано със същия закръглен почерк. Съдържанието му беше не по-дълго от първото, но далеч по-загадъчно:

Италиански банкер, близък до Йордан,

ще ти даде изделието, което те води до

божествения.

Светецът, носещ главата си, огрява твоя път,

ще достигнеш до Съкровището, тъй ценно за

човечеството.

Дълго време обръщах листа на всички посоки, питайки се какво бих могъл да извлека от това послание. Основният ми проблем беше прост: за разлика от двамата герои на „Шифърът на Леонардо“, винаги съм бил много слаб в разгадаването на ребуси и други потайности; нямах никакъв шанс да се справя със задачата сам. Самата идея да се захвана с тази мистериозна записка ме ужасяваше. От друга страна, бях възбуден от идеята, че най-сетне разполагам с нещо конкретно, което можеше да ми послужи за насока. Идеята, че с издирването на този ръкопис целя да обогатя своята дисертация с допълнителна и изключителна информация, отстъпваше на заден план. Имах чувството, че живея по-интересно и активно.

След кратко колебание реших да се обърна към брат си. Юго от години беше обладан от шифрите и кодовете; тази негова страст беше и една от многобройните теми, по които интересите ни се различаваха. Но знаех, че ще ми окаже цялата помощ и подкрепа, на които е способен.

Същата вечер се срещнах с Юго в едно кафене на площада пред главния вход на Сорбоната. Бяхме седнали на терасата, с лице към университета, на една странична маса под сянката на клонесто дърво. Чуваше се ромонът на близкия фонтан. Брат ми както обикновено правеше впечатление с великолепната си фигура, към която девойките отправяха мимолетни погледи, преди отново да се отдадат на чуруликането си. Не зная защо, но видът му винаги предизвикваше у мен трудно за овладяване чувство на завист. Юго винаги се е чувствал по-уверен от мен в обществото на външни хора и всеки един от нас постепенно беше възприел собствена роля: той на разкрепостен прелъстител, аз на по-стеснителен ерудит. Веднага съжалих за отношението, което неволно изпитах към него, защото той е добронамерена и приветлива личност, която ни най-малко не се е домогвала до успеха, с който природата го е надарила.

— Какво ще пиеш, Сет?

— Чай. Даржелинг, с резенче лимон.

— Чай? — възкликна той. — Сигурен ли си, че не искаш нещо друго?

— Ти какво ще пиеш?

— Не знам, да кажем кайпириня 6 6 Бразилски коктейл на база на дестилат от зелена захарна тръстика. — Бел.прев. .

— Прав си, чаят не е достатъчно достоен за мъже. Ще взема пример от тебе и ще поръчам кайпириня.

Юго се усмихна и поклати глава, след което повика сервитьора.

— Как върви проучването?