Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

Париж, 7 юни

В навечерието на завръщането ми във Флоренция се случи нещо странно. Портиерката дойде на етажа да ми връчи писмо. На плика от скъпа хартия адресът беше изписан с царско синьо мастило и особен закръглен почерк. Вътре имаше обикновен лист със следните няколко реда:

Уважаеми господине,

В книжарницата „Изумрудената маса“ сте проявили интерес към едно произведение на Джорджо Вазари.

Нека да се срещнем в сряда, да кажем, към 14 часа, в музея „Клюни“, зала XII на бившата баня. Ще можем да разговаряме по-подробно за това, което търсите.

С искрен и дружески поздрав.

Париж, 9 юни

Отидох на срещата, определена ми от Люсиен Совал. Не знаех дори как ще го разпозная, но предполагах, че книжарят от „Изумрудената маса“ е направил кратко описание на моята особа.

Музеят „Клюни“ е уникално място в Париж. Той прилича на купчина тухли, стоварени до тротоара на булевард „Сен Мишел“. Устроен в развалините на стара римска баня, долепен до готически палат, музеят е всъщност най-старата парижка сграда, останала непокътната през вековете. Вътрешното разпределение е предназначено за представяне на колекции от средновековно изкуство. Макар да беше юни, в залите на банята беше доста прохладно. Още с влизането в помещението, където беше срещата, веднага познах кой с Люсиен Совал. С помощта на очила, които придържаше с ръка, той разчиташе един от надписите (или по-скоро даваше вид, че проверява нещо). Беше дребничък, съсухрен мъж, почти незначителен на вид, но с живи и проницателни очи. Влачеше кафява кожена чанта, която му придаваше вид на пенсиониран уни-нерситетски професор. Под най-обикновената външност бързо съзрях начетен и добронамерен човек. След обичайното запознанство започнахме да се разхождаме по залите на музея, като същевременно беседвахме.

— Както знаете — предпазливо започнах аз, — търся ръкопис, озаглавен „Леонардо и алхимията“. Досега късметът не беше на моя страна, тъй като, изглежда, редките екземпляри от тази книга са изчезнали. Имам дори чувството, че изчезването им е резултат от преднамерено действие!

— Извинете за твърде недискретния въпрос — каза той с известно неудобство, — но по каква точно причина си давате толкова труд да откриете тази книга?

— За докторската си дисертация. Ако успея да включа в изследването си непубликувано писание за Леонардо да Винчи, бих направил стъпка напред в областта на историята на изкуството.

— Уверен ли сте, че това е достатъчно основание?

— Какво искате да кажете? — прекъснах го аз с известно раздразнение. — Така или иначе, досега не постигам никакъв резултат и имам чувството, че се въртя в кръг.

— Вижте, не искам да ви губя повече времето — продължи Люсиен. — Не притежавам книгата, по чиито следи сте се насочили. Не мога да ви помогна. Искрено съжалявам.

Въздъхнах тежко едновременно от разочарование и от облекчение. Бях стигнал до задънена улица и този път наистина нямаше изход.

— Няма нищо, и без това бях загубил надежда — признах аз. — Единственото забавно в тази история е, че имам чувството, че се потапям в атмосферата на един роман, който току-що прочетох — „Шифърът на Леонардо“.

— Книгата на Дан Браун ли? — попита Люсиен Совал.

На лицето му се появи лека усмивка и той свали очилата си, за да ги избърше с мека велурена кърпичка.

— Знаете ли, че съществуват интересни факти около цялата тази работа? Любопитно е, че сте чели тази книга в същия момент, когато сте издирвали ръкописа на Вазари.

— Така е.

Люсиен Совал внезапно млъкна, после продължи с по-напрегнат глас, като че неволно подчертаваше важността на думите си:

— Не взимайте за чиста монета това, което се твърди в „Шифърът на Леонардо“. Единствената му цел е да скрие една много по-разтърсваща тайна, отколкото бащинството на Исус.

— Наистина ли?

— Как иначе да си обясним, че този трилър завоюва тъй бързо огромен световен успех?

— Какво искате да кажете? Предполагам, че това е плод на случайност.

— Случайност?

— Какво друго обяснение предлагате?

— Да, изглежда, че някои хора са желали, планирали и постигнали този изумителен успех.

Изведнъж си спомних думите на Сюзън Кънингам в „И Тати“. Тя също намекваше, че книгата на Дан Браун прикрива друго нещо. Исках да бъда наясно по въпроса.

— Говорите за конспирация, така ли? — попитах аз.

— Не обичам този термин и всичко, което той предполага, но и не виждам как другояче може да се определи това. Когато някои лица се организират тайно, за да манипулират част от обществеността в определена насока, друг термин едва ли е подходящ.