Марк Сенклер - Конспирация Да Винчи

— Добър ден и добре дошъл, господине, в Мазаринската библиотека. Идвате за първи път, нали? С какво мога да ви бъда полезен?

— Добър ден, господине. Всъщност търся една доста рядка книга, от която според каталога на Еф Ен Бе вие притежавате един екземпляр.

— Щом така твърди Еф Ен Бе, значи той непременно е тук, нали? Ако информационните технологии не са надеждни, то по-добре въобще да ги няма, нали?

Приветливият библиотекар продължи разпита:

— Какво повече можете да ми кажете за тази прословута книга?

— Това е ръкопис на италиански език, написан лично от Вазари или от неговия секретар, под заглавието „Леонардо и алхимията“.

— От коя епоха?

— Не зная точно. Към края на XVI век, да кажем 1570 г.

— Ако се касае за толкова стар ръкопис, той не е включен в компютърната ни база данни. Невъзможно е да го издирим по името на автора или по някоя от думите в заглавието.

— Но той фигурира в базата данни на библиотеката.

— Това са две различни неща. Той е картотекиран към нас, съгласен съм, но в Мазаринската библиотека само книгите от XIX и XX век са включени в електронния регистър. Само една четвърт от общо шестстотинте хиляди тома, с които разполагаме, са заложени в базата данни.

Като се вгледа в разочарованата ми физиономия, той бързо добави с топлия си южняшки акцент:

— Това не е страшно, всъщност нищо не е страшно. Ще трябва да се задоволите с издирване в ръчните картотеки. Досега никой не е умрял от това — добави той с усмивка.

— Добре, откъде да започна?

— Виждате ли дървените шкафове зад вас? — каза той, хвърляйки поглед зад рамото ми. — Всичко е вътре. Фишовете са класирани по името на автора или по заглавието. Ако се нуждаете от помощ, обадете ми се.

Незабавно се залових за работа и след минута издирване открих съответното картонче, върху което книгата на Джорджо Вазари фигурираше под каталожен номер Ba2-Tvb.

Библиотекарят отиде да търси книгата в хранилището, а аз останах да чакам в голямата читалня. Продълговатата зала беше окъпана в алената светлина на залязващото слънце. По стените се виждаха хиляди книги от всички области на човешкото познание, подредени във високи дървени шкафове, преградени с резбовани колони в коринтски стил. В дъното на залата, след цяла поредица антични бюстове от бронз или мрамор, се издигаше небесният глобус на Коронели, показващ зодиакалните знаци. Върнах се обратно в преддверието, но библиотекарят все още се бавеше. Седнах на стол в залата и зачаках търпеливо, като се опитвах да не позволя на мислите ми да се люшкат в различни посоки. Когато след близо час той се появи отново, лицето му не излъчваше същата приветливост.

— Съжалявам, господине, но книгата, която търсите, не е в наличност. Изглежда е изчезнала.

— Искате да кажете, че е открадната?

— За нещастие, да.

— Как си обяснявате това изчезване?

— Не мога да си го обясня, там е работата.

— Често ли се случват подобни инциденти?

— От петнадесет години работя тук и мога да ви уверя, че кражбите са изключително рядко явление. Всъщност въобще не си спомням да е имало такава. Освен това ръкописите се съхраняват в зала, до която посетителите нямат достъп. Незабавно ще се обадим в полицията.

Въпреки че съумях да запазя известно хладнокръвие, чувствах се ужасно разочарован. Бях пристигнал от Флоренция с единствената цел да открия този ръкопис, а той отново ми се изплъзваше. Същевременно бях почти сигурен, че ако успея да го прочета, анотациите на Вазари значително ще обогатят моята дисертация. Но ето че пак се озовавах в задънена улица. Чудех се дали е обикновена случайност или преднамерен акт. Кой можеше да има интерес от изчезването на подобна книга и по какви причини? И най-вече, нямах никаква представа къде се намира последният екземпляр от „Леонардо и алхимията“, в случай че и той не е откраднат. Думите на Сюзън отново се завъртяха в главата ми. Възможно ли е ръкописите да са унищожени, защото разкриват неудобни истини?

Преди да изляза, направих последен опит да разбера нещо повече, като запитах библиотекаря:

— Ако книгата е открадната от колекционер, как според вас може да я открием?

— Наистина не зная. Ако някой е задигнал ръкописа, не вярвам да се хвали с това наляво и надясно.

Той се замисли и помълча няколко секунди, преди да продължи:

— Вижте какво, в тази книга става дума за Леонардо и алхимията, нали?

— Така предполагам. На това поне ни навежда заглавието.

— Единственото, което можете да направите, е да влезете във връзка с алхимици. Може би те ще ви помогнат.