Карл Сейгън - Контакт

— Да. Произведение от единайсет прости числа.

— Искаш да кажеш, че има съобщение в единайсет измерения, скрито дълбоко в числото пи? Някой във вселената общува чрез… математика? Но… помогни ми, моля те, наистина ми е трудно да разбера. Математиката поне не е двусмислена. Имам предвид, че пи би трябвало да има една и съща стойност навсякъде. Как можеш да скриеш едно съобщение вътре в пи? Та то е вградено в самата тъкан на вселената.

— Точно така.

Тя втренчи поглед в него.

— Нещо повече — продължи той. — Да приемем, че последователността от нули и единици се появява само в десетичната аритметична система, въпреки че както можеш да се досетиш, във всяка друга аритметика също се получава нещо странно. Да приемем също така, че съществата, които първи са направили това откритие, са с десет пръста. Виждаш ли какво се получава? Все едно, че пи е изчаквало милиарди години, докато се появят десетопръсти математици с бързи компютри. Разбираш ли, Посланието сякаш е адресирано към нас.

— Но това е само метафора, нали? Всъщност не става дума за пи и за позиция десет на двайсета степен? Вие всъщност нямате десет пръста.

— Не съвсем. — Баща й отново се усмихна.

— Е, за Бога, и какво казва Посланието?

Той замълча за миг, вдигна показалец и посочи към вратата. Малка възбудена тълпа хора се изсипа през нея.

Бяха в приповдигнато настроение, сякаш в дълго отлаган край на пикник. Еда водеше под ръка ослепително красива млада жена в блуза и пола с ярки цветове. Косата й бе покрита с дантелено „геле“, носено от мюсюлманските жени в Йорубаленд. Той беше повече от въодушевен, че се е срещнал с нея. От снимките, които й беше показвал, Ели разпозна в нея съпругата на Еда. Сухавати държеше за ръце снажен младеж с големи и дълбоки очи; реши, че това е Суриндар Гош, отдавна починалият съпруг на Деви от студентските й години. Ши водеше задълбочена беседа с някакъв дребен, енергичен мъж с властнически жестове; имаше дълги, тънки мустачки и бе облечен в богато бродирана широка роба. Ели си го представи как лично наблюдава строителството на задгробното Средно царство и крещи команди към слугите, изливащи живак.

Виджи подбутна напред момиче на единадесет или дванадесет години, чиито руси къдрици се вееха, докато крачеше.

— Това е внучката ми, Нина… повече или по-малко. Моята Велика херцогиня. Трябваше да ти я представя по-рано. В Москва.

Ели прегърна момичето. Изпита облекчение, че Виджи все пак не се бе появил с Мийра, стриптизьорката. Забеляза нежността му към Нина и й се стори, че го харесва повече от всякога. През всичките тези години, откакто го познаваше, той бе пазил това тайно кътче в сърцето си дълбоко скрито.

— Не бях добър баща към майка й — призна си Виджи. — Напоследък рядко виждам Нина изобщо.

Ели се огледа наоколо. Учителите на Станцията бяха създали за Петимата онова, което можеше да се нарече най-голямата им любов. Сигурно за да свалят преградите за общуване с друг, ужасяващо различен вид. Зарадва се, че никой от тях не си бъбреше щастливо с точното копие на самия себе си.

Зачуди се какво ли би се получило, ако можеха да направят същото на Земята? Ако въпреки всички преструвки и прикривания, на човек се наложеше да излезе пред останалите с личността, която обича най-много? Представи си, че това е задължителното условие за поява сред обществото на Земята. Всичко би се променило. Въображението й обрисува фаланга от представители на единия пол, обградила самотен представител на другия. Или вериги от хора. Или кръгове. Буквата „Н“ или „Ж“. Лениви осморки. Така от един поглед би забелязал дълбоки привличания, само като се вгледаш в геометрията… някакъв вид обща относителност, приложена към социалната психология. Практическите трудности при такъв ред биха били значителни, но така никой нямаше да лъже за любовта си.

Поддръжниците бяха учтиви, но определено бързаха да ги отпратят. Нямаше много време за приказки. Входът към люка на додекаедъра отново се виждаше, в общи линии там, където си беше, когато пристигнаха. За симетрия или може би поради някакъв междуизмерен закон за съхранение на материята, вратата на Маргит бе изчезнала. Представиха се един на друг. Ели се почувства много глупаво, докато обясняваше на английски на император Кин кой е баща й. Но Ши прилежно преведе и двамата тържествено си стиснаха ръцете, сякаш се срещаха за пръв път на крайградско барбекю. Жената на Еда бе забележително красива и Суриндар Гош я оглеждаше многозначително. Деви не проявяваше ревност; вероятно просто беше доволна от точността на измамния му образ.