Карл Сейгън - Контакт

Чернотата се засмука обратно към зенита и бе погълната. Слънцето и синьото небе се, върнаха. Сцената си беше същата: прибой, пясък, палми, вратата на Маргит, микрокамера, палмово листо, нейния… татко.

— Тези движещи се междузвездни облаци и пръстени близо до центъра на галактиката… не се ли дължат на тукашни периодични експлозии? Не е ли опасно да държите Станцията тук?

— Епизодични, не периодични. Случва се, но в малки мащаби, несравнимо е с това, което правим в Лебед А. И е поправимо. Знаем кога предстои и само леко я отместваме. Ако е наистина опасно, просто преместваме Станцията на друго място за известно време. Всичко това е рутинна дейност, нали разбираш.

— Разбира се. Рутинна дейност. И вие сте построили всичко това? Искам да кажа, линиите на метрото. Вие и всички останали… инженери от другите галактики?

— О, не. Изобщо не сме го построили ние.

— Нещо не разбрах. Помогни ми.

— Изглежда, че навсякъде е едно и също. В нашия случай, ние сме се появили много отдавна на много различни светове в Млечния път. Първите от нас са развили междузвездните полети и са се натъкнали на една от транзитните станции. Разбира се, не са знаели какво е. Дори не бяхме сигурни дали е с изкуствен произход, преди първите от нас да се осмелят да се пуснат по тях.

— Какво значи „ние“? Искащ да кажеш, предците на твоята… раса, на твоя вид?

— Не, не. Ние сме много видове, от много светове. В един момент сме се натъкнали на голямо количество транспортни линии… с различна възраст, различна орнаментация и всичките изоставени. Повечето от тях все още са в добро състояние. Единственото, което направихме, бяха някои ремонти и подобрения.

— И никакви артефакти? Никакви мъртви градове? Никакви хроники какво се е случило? Никакви живи строители на метрото?

Той поклати глава.

— Никакви индустриализирани, изоставени планети?

Баща й повтори жеста.

— Значи имало една галактическа цивилизация, която си събрала багажа и изчезнала без никакви следи… с изключение на линиите на метрото?

— В общи линии е точно така. В другите галактики е същото. Преди милиарди години те всички са заминали някъде. Нямаме никаква представа къде.

— Но къде са могли да отидат?

Той за трети път поклати глава, този път много бавно.

— Значи вие не сте…

— Не. Ние просто поддържаме — отвърна той. — Може би един ден ще се върнат.

— Добре. Само още един — замоли се тя, вдигнала показалец пред себе си, както сигурно го беше правила на двегодишна възраст. — Само още един въпрос.

— Добре — отвърна той търпеливо. — Но ни остават не повече от няколко минути.

Ели хвърли поглед към вратата и потисна трепета си, видяла как един малък, почти прозрачен рак изпълзя през нея.

— Искам да разбера за вашите митове, за религията ви. Какво ви изпълва с благоговение? Или тези, които творят нуминозното, не могат да го почувстват?

— Вие също творите нуминозност. Не, разбирам за какво ме питаш. Разбира се, че го чувстваме. Сигурно си даваш сметка колко ми е трудно да го споделя. Но ще ти дам един пример за онова, което ме питаш. Не бих казал, че е точно същото, но ще доловиш… — Той замълча за миг и тя отново усети пощипване, този път в левия си тилен лоб. Осъзна, че се рови в невроните й. Дали бе пропуснал нещо снощи? Ако беше, това й харесваше. Значи не бяха съвършени. — … Аромат за нашата представа за божественост. Свързано е с числото „пи“, съотношението между дължината на кръга и неговия диаметър. Познато ти е, разбира се, и освен това знаеш, че никога не може да се стигне до края на π. Няма същество във вселената, колкото и да е умно, което да може да изчисли π до последната цифра… защото няма последна цифра, само безкрайна поредица от цифри. Вашите математици са се опитвали да го изчислят до… — Ели отново усети пощипването. — … Изглежда никой от вас не знае… Да речем, до десетмилиардната позиция. Едва ли ще се изненадаш, ако ти кажа докъде са стигнали други математици. Е, да кажем, че някъде на позиция десет на двайсета степен… нещо става. Произволно променящата се последователност от цифри изчезва и за невероятно дълго време няма нищо друго, освен нули и единици.

Той разсеяно описа с палеца на крака си кръг в пясъка. Ели изчака един сърдечен пулс, преди да проговори.

— И нулите и единиците най-сетне спират? Връщаш се отново към случайно редуващите се цифри? — Забелязала блед, окуражителен знак от негова страна, тя продължи: — И броят на нулите и единиците представлява произведение от прости числа?