Карл Сейгън - Контакт

За някои от неговите дипломанти беше особено вдъхновяващо да ги покани някой следобед, по двама-трима, да го закарат на любима крайбрежна канара край Тихоокеанските прегради. Небрежно увиснал на делтапланера си, Дръмлин скачаше в бездната към спокойния океан, разстлан на сто метра под тях. Дипломантите имаха задачата да карат по крайбрежието и да го издърпат обратно. После, сияещ и тържествуващ, той се спускаше с планера си над тях. Някои получаваха поканата да се присъединят към него. Малцина приемаха. Той се състезаваше с тях и разполагаше с всички предимства. Това му доставяше удоволствие. Беше си чиста демонстрация. Други негови колеги гледаха на дипломантите си като на бъдещ ресурс, като на носители на собствения им факел към идните поколения. Но гледната точка на Дръмлин беше различна. За него дипломантите бяха потенциални противници във въоръжен двубой. Как да предвидиш кой и кога ще те предизвика, за да ти оспори царствената титла „най-бързия пистолет на Запада“? Трябваше да ги държи изкъсо. Времето минаваше, а той не я закачаше. Но рано или късно, щеше да дойде и нейният ред. Сигурна бе в това.

Когато беше втора година в „Кал Тех“, Калифорнийския технически, след творческа командировка в чужбина в университетското градче се върна Питър Валириън. За разлика от мнозина, той не беше груб и самовлюбен. Никой не го смяташе за особено интелигентен. Най-малко той самият. Въпреки това, в биографията му на учен имаше значителни приноси в областта на радиоастрономията, тъй като, както сам обясняваше, когато го притиснеха, „просто държа на нея“. Имаше само един момент, който леко уронваше научния му престиж. Беше обладан от идеята за извънземен разум. Изглежда всеки сътрудник от факултета си имаше по някоя странност: Дръмлин висеше с планера си над океанското крайбрежие, а Валириън вярваше, че има живот в други светове. Някои се бяха посветили на безкрайните лостове, на месоядните растения или на нещо, което наричаха трансцендентална медитация. За извънземния разум, накратко ИТИ 4 4 От англ. ETI, extraterrastial intelligence. — Б.пр. , Валириън мислеше отдавна и с много по-голяма всеотдайност и загриженост от всички останали. След като го опозна повече, на Ели започна да й се струва, че темата за ИТИ му придава известен чар и романтичност, които рязко контрастираха с досадните задължения на ежедневието му. Размишленията върху извънземния разум за него не бяха работа, а игра. Повод да даде простор на въображението си.

Ели обичаше да го слуша. Сякаш пристъпваше в Страната на чудесата или в Изумрудения град. Беше дори по-хубаво, защото в заключение на разсъжденията му оставаше допускането, че всичко това може и да се окаже вярно, може действително да се случи. Някой ден, мислеше си тя, може би наистина, а не въображаемо, някой от големите радиотелескопи ще засече послание. Но в едно отношение беше по-лошо: подобно на Дръмлин по други поводи, Валириън непрестанно подчертаваше, че теоретичните разсъждения трябва да се съпоставят с трезвата физическа реалност. Като сито, отделящо редките късчета полезни разсъждения от потока безсмислици. Извънземните и цялата им технология трябва да се подчиняват стриктно на природните закони. А този факт не оставяше място за илюзорни надежди. Но ако все пак едно такова сито пропуснеше нещо, което да устои и на най-скрупульозния физически или астрономичен анализ, то можеше да се окаже вярно. Човек, разбира се, нямаше как да е сигурен. Винаги съществуваше възможност да е пропуснал нещо, за което някои по-умни един ден ще се досетят.

Валириън изтъкваше колко всички сме впримчени в капана на нашето време, на нашата култура и биология, колко сме ограничени по дефиниция в представите си за фундаментално различни от нас същества и цивилизации. А щом те са еволюирали на съвсем различни светове, би следвало да са коренно различни от хората. Възможно е да има същества, много по-напреднали от нас, които да разполагат с невъобразими технологии — това всъщност е почти сигурно — и дори да са открили неизвестни нам закони на физиката. Би било безнадеждна проява на тесногръдие, твърдеше той, да си представяме, че всички значими закони на физиката са открити, тъкмо когато нашето поколение се е заело с проблема. Ще има физика на двадесет и първи век, на двадесет и втори век и дори физика на четвъртото хилядолетие. Сигурно сме смешно далече от истината в способността да си представим как една съвсем различна в технологично отношение цивилизация би могла да осъществява контакт.