Карл Сейгън - Контакт

Но в същото време се възхити от мощта на радиоастрономията. Астрономите си стояха вкъщи, с насочени радиотелескопи към Венера, и бяха изчислили повърхностната й температура почти толкова точно, колкото сондите на „Венера“, при това след цели тринадесет години. Откакто се помнеше, тя изпитваше възхита към електричеството и електрониката. Но тогава за пръв път се впечатли дълбоко от възможностите на радиоастрономията. Стоиш си безопасно на собствената си планета и само настройваш електронния си телескоп. Информацията за другите светове потича по веригата. Тази представа я изпълваше с истинско възхищение.

Ели започна да посещава скромния университетски радиотелескоп в близкия до Харвард Масачузетс. Понякога я канеха и да помогне в наблюденията и анализа на данни. През лятото я приеха като хоноруван асистент в Националната радиоастрономическа обсерватория в Грийн Бенк, Западна Вирджиния. Когато пристигна, онемя, захласната пред оригиналния радиотелескоп на Гроут Ребър, конструиран в задния му двор в Хюитън, щата Илинойс, още през 1938 г. Сега той служеше за илюстрация на това, което може да постигне посветен на порива си любител. Ребър бе успял да засече радиоизлъчване от центъра на галактиката по време, когато коли почти не е имало, а уличният топлопровод все още не е бил измислен. Вярно, галактическият център е бил къде по-мощен, но топлопроводът е бил много по-близо.

За Ели атмосферата на търпеливо изследване и инцидентното удовлетворение от някое скромно откритие се оказаха напълно приемливи. Колкото по-дълбоко в пространството проникваха, толкова повече количеството далечни, извънгалактични радиоизточници се увеличаваше. Опитваха се да измерят тази зависимост. Тя започна да мисли за по-съвършени средства за засичане на слаби радиосигнали. Междувременно завърши Харвард с отличен и започна дипломна работа в другия край на страната, в Калифорнийския технологичен институт.

В продължение на година работи под ръководството на Дейвид Дръмлин. Той си беше спечелил световна слава с две неща: интелигентност и непоносимост към глупаците. Но по душа беше един от онези хора по върховете на всяка професионална кариера, които неприкрито се страхуват, че някой може да се окаже по-умен от тях. От Дръмлин Ели научи до голяма степен същината на предмета, особено теоретичните постановки. Макар за него да се говореше, че бил страшно привлекателен, Ели го намираше за много свадлив и самовлюбен. Харесваше му да я скастри, че е прекалено романтична. Според неговите възгледи, вселената била строго подредена. Ставало въпрос да разсъждаваш как точно действа вселената, а не да й пробутваш романтични предположения (момичешки копнежи, както веднъж се изрази). Всичко, което не е забранено от законите на природата, уверяваше той, цитирайки един колега в залата, е задължително. Но, продължаваше, почти всичко е забранено. Докато им говореше, тя го наблюдаваше и се опитваше да проумее странната комбинация от личностни характеристики у този човек. Виждаше мъж във великолепна физическа форма. Преждевременно посивяла коса, сардонична усмивка, полукръгли очила за четене, кацнали на върха на носа му, папионка, квадратна челюст и следи от носовото наречие на щата Монтана.

Неговата представа за приятно прекарано време се изразяваше в това, да покани на вечеря дипломанти и младши сътрудници от факултета (за разлика от втория й баща, който обичаше студентския антураж, но смяташе, че да ги кани на вечеря би било проява на екстравагантност). Дръмлин защитаваше ревностно интелектуалния си периметър, като винаги прехвърляше разговора към теми, по които смяташе, че е всепризнат капацитет и ловко отклоняваше всяко противоречащо му мнение. След вечерята обикновено им прожектираше диапозитиви със самия себе си, д-р Ди, който се гмурка с шнорхел в Козумел или Тобаго, или на Големия бариерен риф. Винаги усмихнат и махащ пред камерата, дори при снимки под вода. На някои от диапозитивите се появяваше и д-р Хелга Борк, неговата асистентка, в подводен силует. (На тези диапозитиви съпругата на Дръмлин възразяваше, с пълно основание, че преобладаващата част от публиката ги беше виждала на предишните вечери. Всъщност публиката вече бе виждала всичките диапозитиви. На това Дръмлин отговаряше, като подчертаваше добродетелите на атлетически сложената д-р Борк, от което жена му се чувстваше още по-унизена.) Повечето студенти приемаха риска да го следват в търсене на нещо ново сред подобните на мозък корали и виещите се морски таралежи. Малцина се свиваха от неудобство или се заемаха съсредоточено да изгребват кората на авокадото.