Марко Семов - И за Америка като за Америка

— Ти например приятели, компанийки, такова нещо нямаш ли?

— Имам… В петък вечер или в събота събираме. Тогава човек и гости може да си покани, и на ресторант да иде… А ако пък събере няколко дни, може и на ски или на екскурзия из страната да отиде.

Моите въпроси изглеждат доста неясни на Владко, но аз нямам никакво намерение да се предавам… ще го издъвча с все социалните недостатъци това общество, за което толкова книги съм прочел…

— Ти — викам, — Владко, как я докара дотук. Леля ти, изглежда, яко я бива…

— Леля е от 15 години пенсионерка.

— Е, искаш да кажеш, че си цъфнал на тоя етаж заради сините си очи. Без никакви връзки?…

Владко леко пребледнява и аз разбирам, че отново сгафих. Набързо смених въпроса си:

— Ами като си толкова високопоставен, идвал ли си в България? Родителите си виждал ли си, откак си тук?

— Това е друг проблем… Отпуските обикновено се дават на два пъти — през зимата и лятото. По десетина-петнайсет дена, но не повече наведнъж…

— Защо „не повече“? В тази държава социално законодателство няма ли? Че кой — викам — може да ми каже на мене наведнъж ли, на два пъти ли ще си вземам отпуската!

Владко тънко и все тъй добродушно се усмихва: — Имаш ли отпуска, никой няма да ти я открадне!… Но на никой шеф не му е приятно всяка година да се измъкваш за цял месец… Работата трябва да върви, да няма никакви задръжки. Затова вземаме по десетина дни през лятото и отново толкова през зимата. Ето, затова нямам сметка да харча до България пари за път, за да престоя само десетина дена… Е, веднъж на три-четири години е прието да ползваш наведнъж цялата отпуска. Тогава ние, американците, тръгваме по света…

— Като те гледам къде си се покачил, на върха на тая империя, муха ли ще те ухапе да си вземеш едно трийсетина дена неплатена отпуска и да опънеш крак по нашето Черноморие.

— Това е по-добре да не става. Или само в краен случай. Нали ти казах — тук се работи…

От ясно по-ясно е, че Америка не е за мене, готов съм да презра всичкото това черно и червено, жълто и позлатено, стъклено и алуминиево, лъскаво и прелъскаво, след като не мога да си поживея аз трийсетина дена през лятото и десетина през зимата, макар и неплатени, в Пампорово…

Една седмица по-късно вечеряме с Владко на брега на Тихия океан. Владко плаща сметката… На път за ресторанта ме взема от хотела и аз оглеждам колата му — волво…

И в Америка волвото значи нещо…

— Казваш, имате две къщи с леля ти, една до друга…

Той кима с глава.

— И спестено вече трябва да имаш.

Владко се усмихва на моя разпит. Почти го чувам, като казва: тук не е прието да се разпитват хората кой какво има. Той премълчава. Не обаче и аз:

— Е, за какво ти е повече да се трепеш. За какво ти е още да вървиш нагоре?

— Ами да сменя колата си, да речем, с по-нова…

— Че какво ти е на колата. На четири години кола, таман в силата си… В България да я имам тази кола, с мене не можеш приказва.

— Но тук много от хората си сменят всяка година колите. Колкото по-често човек купува нова кола, толкова, значи, по-добре му вървят работите. А като се знае, че работите ти вървят добре, толкова повече доверието към теб е по-голямо, толкова бизнесът ти е по-добър и в крайна сметка работите ти започват да вървят наистина още по-добре… Това дава отражение дори на борсата, ако, да кажем, и там имаш по-солидни акции…

На борса още не съм стъпвал, така че сега мълча, за да не издам невежеството си. Още повече че, чуя ли борса, веднага ми замирисва на най-безпощадна и жестока експлоатация…

Това с колата мога да го разбера, ако има как, и аз бих си сменял колата всяка година. Макар че в България за такова нещо одма са готови да те оплюят в никой вестник… Ами защо пък и къщите си сменяват?… Предния ден Владко ми беше показал къщата си и тази на леля си. Две къщи, близко до брега на Тихия океан, всяка с двор, в дворчето градинка, с два гаража… Като наближиш на десет метра гаража, сам се отваря, като влезеш вътре, сам се затваря… Какво повече може да му трябва на един човек?

Той пак ме гледа добродушно и търпеливо търси думи да ми обясни това необяснимо за мене американско движение — от един квартал в друг, че дори от един щат в друг… Местят се, пътуват и все нещо продават, все нещо купуват…

— Американското общество е много жизнено и мобилно. Намериш ли хубава работа, местиш се. Заради една къща все на едно място ли ще стоиш пял живот? Но има и друго. От това, в кой квартал живее човек, колко голяма е къщата му, зависи какво ще е отношението към него и на другите бизнесмени. Щом живее между богати, значи и той е богат. Расте общественото му положение, а като расте то, расте и кесията…