Дж. Селинджър - Синият период на де Домие-Смит

За съжаление, аз съм агностик. Но съм поклонник на свети Франциск Асизки — разбира се, чисто теоретически. Между другото знаете ли какво точно е казал той (свети Франциск Асизки), когато се готвели да му прогорят очите с нажежено до бяло желязо? Казал е следното: „Брате Огън, бог те е създал красив, силен и полезен; моля те, бъди милостив към мен.“ Във вашите картини има нещо, което напомня неговите думи, нещо много приятно според мен. Впрочем разрешете да ви попитам дали младата жена със синята дреха — тази, дето е на преден план — е Мария Магдалена? Имам предвид картината, за която говорих преди малко. Ако не е, значи аз съм се заблудил дълбоко. Но това не ми е за първи път.

Можете да разчитате, че съм изцяло на ваше разположение, докато следвате курсовете „Приятели на великите майстори“. Откровено казано, смятам, че сте много талантлива и никак няма да се изненадам, ако в близко бъдеще станете гениален майстор. Това е една от причините да ви питам дали младата жена със синята дреха е Мария Магдалена, защото, ако е тъй, боя се, че в нея е отразен по-скоро вашият вроден талант, отколкото религиозните ви убеждения. Но според мен в това няма нищо страшно.

Искрено се надявам, че се радвате на отлично здраве и оставам с уважение.

ваш: (подпис)

ЖАН ДЕ ДОМИЕ-СМИТ,

щатен преподавател в курсовете

„Приятели на великите майстори“

П. П. Щях да забравя да ви предупредя, че задочниците са длъжни да представят свои работи всеки две седмици в понеделник. Моля ви да направите като първо упражнение няколко пейзажни скици. Рисувайте свободно, без напрегнатост. Естествено, аз не зная колко свободно време ви оставят в манастира за рисуване, но се надявам да ме уведомите за това. Моля ви също да си купите пособията, които си позволих да ви препоръчам, защото бих искал да минете колкото е възможно по-скоро на масло. Моля да ме извините, но ще ви кажа направо, че според мен вие сте твърде страстна натура, за да се задоволявате с акварел — непременно трябва да минете на масло. Не считайте това за някакъв намек, съвсем не искам да ви обидя, а напротив, да ви похваля. Моля ви също да ми изпратите всички свои предишни работи, които са ви под ръка — горя от нетърпение да ги видя. Няма да ви казвам колко непоносимо бавно ще текат за мен дните, докато пристигне вашето писмо.

Може би прекалявам, но много ми се иска да ми пишете задоволява ли ви напълно манастирският живот — в чисто духовен смисъл, разбира се. Ще ви кажа откровено, че след като прочетох том 36, 44 и 45 от харвардското издание „Класически произведения“, което може би познавате, започнах да изучавам редица религии, просто от интерес. Особено се възхищавам от Мартин Лютер, който, знае се, е бил протестант.

Моля ви, не се обиждайте от това. Аз не защищавам никое вероизповедание — не е в характера ми. В заключение ще ви помоля още веднъж: не забравяйте да ми съобщите приемните часове в манастира, защото в събота и неделя съм свободен и някоя събота може да прескоча към вас. Не забравяйте също да ми съобщите дали владеете френски, защото аз при всички случаи трудно намирам думи на английски, тъй като съм получил безсистемно и направо казано, неразумно образование.

В три и половина сутринта слязох на улицата, за да пусна писмото и рисунките до сестра Ирма. След това, буквално преливащ от радост, се разсъблякох с натежали ръце и се тръшнах в леглото. Вече полузаспал, дочух стоновете от съпружеската спалня на семейство Йошото. Представих си как двамата идват сутринта при мен и искат, не, молят настойчиво да изслушам до най-малки подробности тяхната тайна, това, което ги измъчва. Аз седя между двамата на кухненската маса и започвам да ги изслушвам поотделно. Подпрял глава на ръцете си, аз слушам, слушам, слушам, докато накрая изгубвам всякакво търпение, бъркам с ръка право в гърлото на мадам Йошото, изваждам сърцето й и го сгрявам с ръце като птичка. И когато всичко се оправя, решавам, че ще им покажа работите на сестра Ирма и те ще споделят моята радост.

Обикновено човек разбира твърде късно явните истини, но на мен ми стана ясно, че главната разлика между щастието и радостта се състои в това, че щастието е твърдо тяло, а радостта — течно. Моята радост започна да изтича още на другата сутрин, когато мосю Йошото остави на масата ми два плика на нови задочници. В момента работех върху рисунките на Бамби Крамър, и то съвсем кротко и незлобливо, защото знаех, че писмото ми до сестра Ирма вече пътува по пощата. Но ни най-малко не очаквах, че ще се натъкна на такова ненормално явление — двама души, които бяха дори по-бездарни от Бамби и Риджфийлд. Чувствайки, че доброто в мен се изпарява, запалих цигара в преподавателската стая — за първи път, откакто бях постъпил тук. Цигарата като че ли ме успокои и аз отново се заех с рисунките на Бамби. Но още недръпнал и три-четири пъти, усетих, че мосю Йошото ме гледа. В потвърждение на това чувство чух стола му да се отмества. Както обикновено, станах, когато той се приближи до мен. С отвратителен шепот той ми обясни, че лично той няма нищо против пушенето, но правилникът на курсовете забранява да се пуши в преподавателската стая. С широк мах на ръката той прекъсна потока от извинения и се върна в своя ъгъл. Изпаднал в истински ужас, взех да се питам как ли ще издържа тези тринадесет дни до понеделника, в който трябваше да пристигне писмото на сестра Ирма.