Дж. Селинджър - Синият период на де Домие-Смит

Първият ми подтик беше, разбира се, да се хвърля с рисунките към мосю Йошото. Но и този път не станах от мястото си. Не ми се искаше да рискувам да ми отнемат тази ученичка. Накрая просто затворих внимателно плика и го сложих настрана, очаквайки с трепет вечерта, за да поработя над рисунките през свободното си време. След това с търпение, каквото не подозирах у себе си, дори с добро желание се заех да поправям мъжките и женските голи тела (sans 13 13 Без (фр.). — Б. пр. полови органи), изобразени старателничко и вулгарничко от Р. Хауард Риджфийлд.

Надвечер разкопчах три копчета на ризата си и пъхнах под нея плика на сестра Ирма, та нито крадци, нито — това е най-важното! — Йошото да могат да ги намерят.

Вечерята в „Приятели на великите майстори“ следваше негласен, но твърдо установен ритуал. Мадам Йошото ставаше от работната си маса точно в пет и половина и се качваше горе да приготви яденето, а ние с мосю Йошото отивахме там в шест. Никакви отклонения от пътя не се допускаха, независимо дали се налагаха от хигиенични или някакви други нужди. Но тази вечер, стоплен от плика на сестра Ирма, който галеше гърдите ми, аз се чувствах спокоен като никога. Нещо повече — тази вечер аз бях просто душата на компанията. Разказах една фантастична история за Пикасо — тъкмо я бях измислил, — която може би трябваше да запазя за някой по-мрачен ден. Мосю Йошото само леко отпусна японския си вестник, но мадам Йошото прояви интерес или поне не се показа незаинтересована. Във всеки случай, когато завърших, тя за първи път заговори с мен, ако не смятам сутрешния й въпрос, дали не бих предпочел яйца. Попита ме дали все пак не е нужно да се сложи поне един стол в стаята ми. „Non, non merci, madame“ — отвърнах бързо аз. Обясних й, че съм наредил възглавниците покрай стената и по такъв начин се приучвам да държа гърба си изправен, което е много полезно за мен. Дори станах, за да й покажа колко е нужно това за мен.

След вечерята, когато мадам и мосю Йошото се заеха да обсъждат на японски някакъв може би много интересен въпрос, аз се извиних и поисках позволение да напусна масата. Мосю Йошото ме погледна така, като че ли не му беше много ясно как съм попаднал в тяхната кухня, но все пак кимна в знак на съгласие и аз притичах по коридора до стаята си. След като запалих лампата и заключих вратата, извадих моливите от джоба, свалих си сакото, разкопчах ризата и седнах на една възглавница на пода, стиснал в ръце плика на сестра Ирма. Разпръснал работите около себе си, работих до четири и нещо сутринта — стараех се да окажа на сестра Ирма онази помощ, от която тя според мен имаше нужда.

Най-напред нахвърлих десет-дванайсет моливни скици. Не ми се слизаше до преподавателската стая за рисувателна хартия, затова рисувах на пощенска хартия, като използвах и двете страни на листа. Когато завърших скиците, написах й дълго, едва ли не безкрайно писмо.

Нали цял живот събирам и трупам като някоя неврастенична сврака всякакви боклуци и досега съм запазил предпоследната черновка на писмото, което й написах в тази юнска вечер на 1939 година. Бих могъл да го приведа тук цялото, дума по дума, но това не е нужно. Много страници от писмото — ама наистина много! — бях използвал за разбор на незначителните грешки, които бе допуснала в най-важната си картина, особено при избора на цветовете. Изброих й елементарните пособия, нужни на един художник, и дори й посочих приблизително колко струват. Питах я кой е Дъглас Бънтинг и къде бих могъл да видя негови творби. Питах я също (като си давах ясна сметка, че този въпрос е почти излишен) дали е виждала репродукции на картини от Антонело да Месина. Молех я най-учтиво да ми пише на колко години е и я уверявах надълго и нашироко, че ако ми съобщи това, ще го запазя в пълна тайна. Пояснявах, че се интересувам от годините й само защото това ще ми помогне да избера по-резултатен метод на преподаване. И едва ли не в същото изречение я питах разрешават ли й да приема свои гости в манастира.

Мисля, че ще е най-добре да приведа дословно последните редове (по-точно последните пластове) от моето писмо, без да изменям нито синтаксиса, нито пунктуацията, нито нищо.

… Между другото, ако владеете френски език, моля ви да ме уведомите за това, понеже аз се изразявам много по-точно на този език, тъй като съм прекарал по-голямата част от младежките си години в Париж, Франция.

Доколкото разбирам, вие искате да се научите да рисувате тичащи фигури, за да може после да предадете техниката на това рисуване на своите ученици в манастирското училище. Ето защо, изпращам ви няколко мои скици, които може да ви послужат. Сама ще видите, че те са нахвърляни доста набързо и в никакъв случай не са съвършени, нито дори много хубави, но вярвам от тях да извлечете онези принципи, които ви интересуват. За нещастие ръководителят на курсовете няма никаква система в преподаването, боя се, че това е именно тъй. Радвам се, че вие сте отишли вече толкова напред, но не мога да си представя какво ще правя с другите ученици, които са не само много изостанали умствено, но според мен и безнадеждно тъпи.