Георги Стоев - СИК

— Извикал си ме да ти помагам — избухнах. — Казваш ми всичко! В противен случай или се оправяш сам, или отиваш отново да пишеш обяснения на Поли.

— Спокойно бе, Жорка! — положи ръка на рамото ми той. — Ще наемем не само този идиот, ами още един.

В „пълнежа“ се мотаеше наистина някаква странна птица — епилирано отгоре до долу около трийсет и пет годишно жиголо, цялото накичено със злато. Беше хлъзгав като плужек и основното му занимание се състоеше да чука бабички за пари. Казваше се Иван. Ползвахме го като отцепка, когато набелязвахме обекти за рекетиране. Въпреки външността му, кой знае защо хората му вярваха. Женята си поговори насаме с него пет минути и тутакси го домъкна. Така двамата с Бори станаха екип.

— Слушай сега какво съм намислил — заведе ме вечерта Женята в едно от заведенията, които само той си знаеше. — Нали ги черпя из квартала, та познавам едно перспективно крадче. Дадох му да опъне малка линийка и той ми снесе информация, колкото можеш да измъкнеш от бригада пребити до смърт крадци.

— Каква? — попитах аз.

— Ами как гепи колите, къде ги кара, кой е каналджията.

— И кой е каналджията?

— Един преподавател по информатика в университета — потри брада Женята.

Бях свикнал вече да не се учудвам на нищо, но когато на другия ден заложихме капана направо се шашнах. Каналджията задължително си правеше срещите в центъра на София. Никой не го знаеше къде живее. Заложихме камерката в шапката на невинно изглеждащия Иван, а Бори застана на около двайсет-трийсет метра от него да го пази. Ние наблюдавахме сценката отдалече.

Известно време не се появяваше никой и тъкмо когато си мислехме, че вечерта ще мине напразно, пристигна странен тип. Висок на ръст, с къдрава и разпиляна във всички посоки коса, мръсен шлифер и под него някакво мазно сако. Панталоните му не бяха гладени след излизането си от магазина. По грубите му обувки имаше парчета кал. Това представляваше преподавателят по информатика. Казваше се Чавдар.

— Какво има, момче? — обърна се той към нашия Иван.

— Имам една кола за издаване, бате!

— Каква марка?

— Ауди А6.

— Е-е-е, много е скъпа. Не ми се захваща, да ти го кажа направо — чупи се в неизвестна посока преподавателят.

На другия ден обаче, ние отново заложихме капан.

— Айде бе, бате! — примоли се Иван. — Дай да издадем тази кола, да не ми седи в гаража.

— Застрахована ли е? — заинтересува се преподавателят.

— Има стикер на СИК.

— Ти си ненормален — избухна онзи. — Знаеш ли кой стои зад този стикер? Чувал ли си нещо за Поли? Неговите мутри направо ще ни направят на пестил. Не искам да имам работа с теб.

Този запис вече ни вършеше работа донякъде и още същата вечер ние го показахме на Поли. Той го изгледа два пъти, без да каже нито дума. Накрая ни огледа и мрачно се ухили:

— Както виждате, никой не смее да пипне от мен.

— Ще пипне той, ще пипне! — поклати глава Женята. — Щом един път го е направил, ще го повтори.

Марката СИК явно плашеше много преподавателя и той още няколко пъти отказа да вземе колата от Иван.

— Ти знаеш ли колко струва това ауди, момък? — повтаряше неспирно той. — Най-малко петдесет хиляди марки. За толкова пари мутрите ще ни разчекнат и ще ни заровят три пъти в земята. Особено Поли.

— Кой е този Поли? — пулеше се невинно Иван, макар че работеше именно за него.

В крайна сметка разбрахме, че трябва да търсим някакъв друг подход. Даскалът не можеше да е толкова праволинеен. Женята се сети да прескочи до крадчето, което му беше подало каналджията и се върна ухилен до уши.

— Нашият човек има проблем с жените. Не му се връзват изобщо.

Иван си беше сводник и жиголо по природа, така че задачата не му се видя трудна. Напротив, изпълни я с най-голямо удоволствие.

— Разбери бе, мой човек — захапа за пореден път преподавателя той. — Дай да го махнем това ауди, аз ще изтрия всички стикери и ще пренабия номерата. Пък и много време мина, вече са забравили.

— Те никога не забравят!

— Глупости! Дай да свършим работата и после ще те заведа малко на пички.

— Сериозно ли говориш? — ококори се Чавдар.

— Напълно сериозно.

— Ама искам тънка, стройна и висока.

— Ще ти доставя каквато кажеш — успокои го Иван. — Но да знаеш, че нямам кола.

— Аз ще дойда с моята. Тя е лада седмичка и ако ми беше предложил такава, отдавна да съм я пробутал — издаде се най-сетне Чавдар. — Сам си ги пренабивам, карам ги известно време и после не е никакъв проблем да ги издам.