Георги Стоев - СИК

Гоцев нито пиеше диазепам с уиски като Маджо, нито изглеждаше толкова разтревожен като Маргина и Димата. Той обаче също си даваше ясна сметка за бъдещите проблеми. Последната година Дебелия Андро започна да споделя петролния бизнес с набиращия скорост Добрев. И Генерала не си правеше никакви илюзии колко трудно ще му бъде да се пребори с този човек.

Никой в републиката не знаеше за паралелната схема, която Гоцев разработи около това покушение. Той поддържаше връзките си в службите живи и здрави и винаги можеше да ги използва. Освен това имаше един верен помощник Свилен — изключително опитен офицер в разузнаването. Дори в началото смяташе на него да възложи задачата, но дългогодишната практика му подсказа, че е по-добре да я прехвърли на начинаещи според неговите разбирания престъпници като Маджо. Два месеца преди убийството Генерала вкара двама идиоти от украински произход, като преди това вече имаше един трети гражданин на неизвестна държава. Те влизаха и излизаха от страната, оставяйки следи като от кални обувки. Анонимният идиот няколко пъти съвсем очевадно се разходи с другите двама по улицата на Дебелия Андро преди около два месеца. Направи го така, че нито една от уличните клкжарки да не ги пропусне. Веднага след покушението Гоцев пробута тази информация в следния вид:

— Разузнаването има информация за присъствието в района на двама известни рецидивисти и един неизвестен. На този етап не знаем дали са напуснали страната. Предполага се, че се крият някъде.

Отношенията между разузнавателните служби и полицията са сложни и трудни за обяснение. Този път обаче Добрев като министър на вътрешните работи намери това секретно съобщение още на другия ден върху бюрото си. И веднага задейства цялата машина на следствието в грешна посока.

Шефът на отдел „Престъпления към личността“ Ботьо Ботев и неговият екип уцелиха вярната посока още на другия ден. Насочиха всичките си усилия към СИК. По неизвестни за тях в онзи момент причини обаче, министър Добрев отново ги върна на следата, която беше получил от разузнаването. А беше се случило следното:

Генерала намери начин да се докопа до министъра и без да му мигне окото увеличи дяла му от петрол два пъти. Той разбира се, не можеше да откаже такава оферта. Още повече, цената се оказа нищожна. Трябваше да поддържа грешната версия. Освен това Гоцев отлично съзнаваше колко е необходим за бъдещата му работа министъра. Той откровено искаше да стане премиер и имаше всички шансове.

Апетитът идва с яденето. Месец след убийството на Луканката полицията не знаеше нищо и Генерала реши, че е дошло времето на Илия Зъбчето. Маджо се беше поуспокоил и той намери начин да му го подхвърли като задача.

— Не претоварваме ли каруцата, началник? — дръпна се Маджо. Напоследък живееше изцяло на успокоителни, макар че и те не му помагаха да спи.

— Че какво толкоз има … в каручката? — ухили се Генерала. — Действай по задачите!

Маджо дълго се чуди на кого да възложи отстраняването на Илия. Накрая се спря на бай Миле. Извика го в офиса си, където се чувстваше най-сигурен и откровено му заяви:

— Трябва да свършиш една работа.

— Каква работа? — досети се веднага бай Миле и в остатъка от душата му настъпи непрогледен мрак. Плановете му за бъдещето не предвиждаха нищо друго, освен агне на жар и червено вино.

— Илийката…

— Много народ го пази, шефе!

— Е, и какво? Няма да направиш нищо,…

— Дадено — въздъхна тежко бай Миле.

Събра дебилите още същата вечер. Не им се мислеше много, затова решиха да заложат сто килограма тротил по пътя към вилата на Илийката. Не представляваше никаква трудност да намерят материала, но трябваше поне да попитат как се зарежда и как действа. Това им изигра лоша шега.

Конспирацията на бай Миле се свеждаше до една червена скиорска шапка, макар под нея да личеше от сто километра на чия точно глава стои. Тримата му приятели пък изобщо не се криеха. Изкопаха дупка в канавката и заложиха тротила, като през цялото време се преструваха на пикьори. После дебилите навлязоха в гората, а бай Миле застана на пътя с ръце в джобовете и зачака да види какво ще стане. Беше му любопитно.

Бронираната тежка лимузина на Илийката се зададе по обичайното време и стремително наближи мястото на взрива. Той избухна по странен начин. Земята леко се повдигна, слегна се и след това се чу силен гръм. Колата почти не пострада. Наклони се леко наляво и продължи пътя си. Бай Миле се почеса по задника, вдигна телефона и се обади на своите хора: