Георги Стоев - СИК

— Аз.

Този път Жоро буквално се заля от смях. Той си беше такъв — сменяше настроенията се като времето в пролетен ден.

— А ти не им ли каза, че не можеш да убиеш дори муха? Трябва сам да си тегля ножа.

— Нищо не съм им казал. Бързах да те предупредя.

— Айде, чупката! — ядоса се изведнъж Жоро.

— Няма ли да ми дадеш някой лев все пак? — съвсем сниши гласа си Фибъра. Той отдавна се ужасяваше от Малкия Черешар.

Жоро винаги мъкнеше подир себе си един чантаджия, който плащаше след него. Изобщо не му държеше сметка. Черпеше наляво и надясно, а онзи след това се разплащаше. Покриваше всички разноски.

— За какво са ти пари? — обърна се той към Фибъра.

— За да се върна отново в Латинска Америка.

— Дай му десет хиляди долара на тоя тъпан да си поживее още малко в Бразилия! — извика чантаджията Жоро. — Ако се върнеш още един път, да знаеш, че ще срежа гърлата поне на двама души и ще ти ги припиша пак на теб — след което изобщо престана да се интересува от случая и си избра нова мадама.

Фибъра прибра алчно парите. Осмели се да ги преброи едва когато излезе от бар „Домби“. Щастлив установи, че са точно толкова, колкото поиска. После се запъти към „Тримата мускетари“. Там намери Поли. Седеше сам в служебното сепаре и не пиеше нищо.

— Здрасти — поздрави го той.

— Ти пък откъде се взе? — отвърна му сърдито Поли.

— Снощи бях тук с Димата. Ти съдружник ли си му?

— Никакъв не съм му. Не ме допусна — сопна се Поли. — Искаш ли нещо?

— Ако може да ме почерпиш с управителката. Много ми хареса.

Всъщност Фибъра се надяваше, че Жоро ще му пробута някоя от неговите курви, но очевидно той с такова пренебрежение гледаше на него, че дори не го смяташе за мъж. Поли също се изненада. Не му пукаше изобщо какво иска Фибъра, обаче неговата похотливост му пооправи настроението.

— Що да не те почерпя! — потупа го по рамото той. Сетне щракна с пръсти към Бианка: — Ще обслужиш ли моя приятел?

Бианка работеше в този бизнес от много години и знаеше кой командва парада. В случая това бяха Маджо, Маргина и Димата. Поли не играеше.

— Нямам нищо против — отвърна му приветливо тя.

— Струва петстотин долара.

— Ха! — вторачи се в дланите си Поли. Той изобщо не обичаше да дава пари за каквото и да било, а най-малко за шушумиги като Фибъра.

— Губиш мой човек. Днес ще си легнеш девствен.

— При Жорко е по-весело — плахо подметка Фибъра.

— Няма такива железни правила.

Така е — съгласи се Поли. — Но ми е късно да се местя отново там.

Жоро не вземаше насериозно Владко Фибъра, обаче се замисли над думите му след като изтрезня. Ченгетата, на които плащаше, също му подаваха подобна информация. Макар да не разбираше причините, всеки ден му ставаше все по-ясно, че Димата му е сериозен противник. Дори враг, решен да го унищожи.

— Ясно е, че вече сме две враждуващи групировки — говореше той на всички, които бяха длъжни или искаха да го слушат. — Войната не съм я отворил аз, отвориха я те. Едно нещо обаче не мога да разбера: Защо избодоха очите на брат ми!

Тези, които си въобразяваха, че с времето болката му ще отмине, се заблуждаваха. Освен това Жоро имаше своя агентура. Тя също потвърди, че Димата е в основата на всичко, без да знае за бай Миле.

Една от особеностите на Жоро се криеше в твърде противоречивия му характер. Той можеше като нищо да заколи човек при инцидентно сбиване, но не беше в състояние да поръчва убийства. Не му беше в стила. Премисли всичко, което знаеше за Димата, докато открие най-слабия му пункт. И той се оказа жена му.

Димата безспорно беше един от красивите мъже в престъпния свят. Хвалеше се навсякъде, че чука като за световно. Жена му също беше хубавица и той държеше на нея. Обличаше я във възможно най-скъпи дрехи, осигуряваше й последни модели коли. Не й отказваше нищо. Пък и тя наистина правеше впечатление. Паркираше вечерно време пред луксозните заведения в София и влизаше вътре грациозна като пантера. Обираше погледите на обичайните лакомници и ги оставяше да се облизват на гладен стомах.

Димата много се гордееше с нея. Тя наистина беше доста фрапантна мадама, разхождаше се по софийските магазини с колата си и харчеше безогледно. На всичко отгоре не изневеряваше на мъжа си.

Димата се хвалеше с нея навсякъде.

Жоро също имаше славата на хубавец между жените. Притежаваше италианска хубост и неотразимата безцеремонност на роден гангстер.

— Аз съм киснал по затворите, когато вие сте писали ченгелчета и лулички в първоначалното училище — присмиваше се той на противниците си от СИК. — Само да поискам, ще ви въртя на пръста си като синджир.