Георги Стоев - ВИС

— Убили сте човек, а сега трябва да ви пусна. Свободни сте!

Дори не бяхме разбрали, че онзи тъп сводник е претрепал с металната си бухалка китаеца. Беше го бил до смърт.

Вечерта в офиса отново настъпиха размествания. Пелтека както винаги изчезна в неизвестна посока и остави за отговорник своя човек Петко. Петко на свой ред не изчака и десет минути преди да обяви, че има някаква работа. Седнахме да играем на карти. Всичко изглеждаше кротко и спокойно. До момента, в който Васил Илиев се обади отнякъде.

— Къде са ония ебалници? — попита ме той.

— Нямам представа — отвърнах.

— Ще се разправям с тях по-късно, сега ти поемаш. Искам да идете в дискотека „Нерон“. Имам сведение, че брат ми ще дойде с неговата пасмина — Гяволето, Златистия и други подобни боклуци. Няма да ги пускате! Трябва да ги спрете на всяка цена! Познавах Жоро Илиев от борбата, но той влезе в дисципа и му загубих дирите. После се забърка в едно убийство край морето и двамата братя престанаха да си говорят. Жоро изобщо беше труден човек. С него контактите бяха изключително сложни, дори невъзможни. Обграждаше се с рецидивистите, които познаваше от затвора и не признаваше никого друг.

Дискотека „Нерон“ тъкмо набираше скорост. Нямаше по-модерно заведение от нея. Охранителите носеха баджове с надпис ВИС-1 и се държаха господарски, макар, че бяха под наше подчинение. След полунощ им се обадих няколко пъти.

— Пристигна ли Жоро? — питах ги.

— Ние си знаем работата — отговаряха ми наперено те. — Предупредени сме да не го пускаме.

Към два часа решихме да поспим и изгасихме лампите в офиса. Телефонът ни събуди минути по-късно. Обаждаше се един от бодигардовете, успял да избяга и да се добере до най-близкия телефон.

— Идвайте! Жоро и Златистия са тук — с разтреперан глас съобщи той. — Изгониха всички от дискотеката и ни изпокъсаха баджовете. Заявиха, че не признават такава фирма.

— Какво правят сега?

— Жоро чука една барманка в сепарето, а Златистия обра „БлекДжек“ — а.

— Идваме! — обещах аз.

Момчетата обаче хич не бяха навити на тази акция. Мотаха се с явна неохота и съвсем не бързаха. Добре, че пристигна Пелтека.

— Какво правиш ти, бе? — скара ми се той.

— Правя това, което ми нареди Васко — отвърнах му аз.

— Те са братя, мой човек, не можеш да им угодиш. Ако нараниш единия, другият ще те гони цял живот. Освен това Жоро е луд. Остави го да прави каквото си е намислил. Десетина минути по-късно побърканият от страх охранител отново се обади. Този път обаче попадна на Пелтека.

— Какво искаш? — кресна му той.

— Няма ли да дойдете? — плахо попита онзи. — Жоро и Златистия съсипват заведението.

— Ако ще да ви наебат всичките хич, не ми пука — отряза го Пелтека и тресна слушалката.

Така и не отидохме. Оставихме братята сами да решат конфликта помежду си.

Някъде по това време Каро се завърна в България. Вече стъпваше тежко, говореше бавно и настояваше да го наричат г-н Карамански. Бившите му работници обаче отдавна си бяха направили свои структури. Борците стояха плътно зад Васил Илиев и ВИС. Васил Илиев се беше сетил да си подсигури политически гръб и това ги правеше изключително силни.

Карамански се насочи към Слави Каратиста и Трайчо Манекена и направи коалиция с тях. Зад Слави седеше доцент Цветанов, спортен деятел с амбиции да контролира престъпността. Трайчо също имаше покровители от високите етажи на бившата власт. Той беше организирал боксьорите. Когато внукът на Тодор Живков изнасили Мила Гешева именно той преговаря с нея.

Разликата между борците и боксьорите е доста съществена. Борбата е коварен спорт и изисква повече хитрост. Ако срещнеш съперник, който те превъзхожда, просто лягаш на мекия тепих. Боксьорите са значително по-смели мъже. Там влезеш ли между въжетата или те млатят докато паднеш, или ти млатиш. Треньорите рядко хвърлят кърпата. Тези качества се прехвърлиха и в битката за надмощие на улицата. Борците действаха според тактиката на борбата, а боксьорите според тактиката на бокса. Разликата беше единствено в подкрепата на Гоцев. Той свиреше мача. И затова борците победиха.

Работата в офиса вървеше спокойно. Печелехме добри пари от рекет и единствено Пелтека създаваше напрежение. Държеше се изключително страхливо.

— Карамански не прощава никога — убеждаваше ни той. — Васко трябва да се сдобри с него!

— Налягай си парцалите — успокоявахме го ние. — Има кой да мисли.