Георги Стоев - ВИС

Въпреки, че бе престъпник от изключително висока класа, Андро си оставаше непоправим романтик. Искрено вярваше в добротата на хората и дори себе си смяташе за добър човек. Изобщо нямаше представа за проблемите на нормалните граждани. В известен смисъл бе жертва на популизма, с който любимата му партия управляваше повече от четиридесет и пет години. И през ум не му минаваше, че цялата държава върви пеш. Андро очевидно не харесваше този начин на придвижване. На всичко отгоре му предстоеше важна и много неприятна среща с генерал Гоцев.

Той живееше на същата улица, но от другата страна на трамвайната линия. Бе неприятен и стряскащ тип. Действията му в повечето случаи не можеха да се предвидят. Андро и генералът се познаваха още от Москва, където някога следваха заедно, но след това Гоцев изненадващо замина за САЩ. Там се изпращаха само прецизно проверени и сигурни хора.

И двамата естествено бяха вербувани от КГБ. Дебелият обаче беше страхливо мекотело и затова неговата задача се ограничаваше в доносничене за висшия ешелон в България.

Гоцев беше решителен и смел. Не можеше да му се отрече. Обичаше да се доказва и на него разчитаха да пробие в САЩ. Това означаваше да създаде своя мрежа, дори да опита да проникне в ЦРУ. И той постигна целта си по един остроумен и доста рискован начин — позволи да бъде разконспириран от ФБР. Разбира се, веднага го прехвърлиха на ЦРУ.

Генерал Гоцев имаше лична драма, за която знаеха много малко хора. Дъщеря му беше с непоправими увреждания.

— Обичам детето безумно. Това е причината, да работя за КГБ — обяснил той на разследващия офицер.

— ОК, ние знаем за твоя проблем — отвърнал му американският офицер. — Приемам признанието ви като съгласие да си сътрудничим.

Гоцев нямаше никакви скрупули. Стана двоен агент без угризения. Умееше да се подсигурява срещу издънки. Пред КГБ изтъкна версията, че нарочно се е разконспирирал, за да проникне в структурите на ЦРУ. Не забрави да добави верността си към идеите на комунизма. Без съмнение бе добър актьор. Като малък имаше мечта да се снима в някой филм. Американският начин на живот откровено му харесваше. Остана там десет години. Когато го отзоваха в България, банковата му сметка на Каймановите острови бе набъбнала твърде много. След завръщането трябваше да шпионира собствената си държава в полза на Русия и САЩ, но това въобще не го притесняваше.

Сега обаче Андро се нуждаеше от неговата помощ, въпреки че прекрасно познаваше характера му. Видя го едва след като пресече трамвайната линия. Генералът спокойно чакаше на предварително уговореното място. Бяха връстници, но Гоцев го превъзхождаше по телосложение и външен вид. Изглеждаше строен и слаб. Бодър и невероятно запазен за годините си. За разлика от Андро, който криеше затлъстялото си тяло в костюм, генералът се обличаше спортно. Той изобщо вършееше като младо момче. Бе усвоил това поведение от престоя си в Америка. Сега се хилеше отсреща облечен в джинси и спортна риза. Поздрави го с неприкрита ирония:

— Здрасти, Анди!

— Стига с това „Анди“!

— ОК, Андрюха!

Андро ненавиждаше маниера на Гоцев да театралничи и да се прави на шут и предпочиташе да говори суховато, само по същество.

— Защо ме домъкна тук? — продължи раздразнен той. — Можехме да се видим в ресторанта на Интерпред или просто да се срещнем вкъщи.

— Престани! — прекъсна го безцеремонно Гоцев. — Знаеш отлично. Дори тапетите имат уши. Пък и за теб е добре да се поразходиш. Отпрал си корем като бременна жена. После двамата се размърдаха нагоре-надолу. Стигнаха до гроба на Дънов. Не се обичаха, но си бяха нужни.

— Имаме проблем — промърмори Андро.

— Ти имаш проблем. Моите съм ги решил — отвърна му Гоцев.

— Правиш се на голям тарикат, обаче политическата власт я изпуснахме и сме на път да изпуснем икономическата. Както върви, като нищо ще ни натикат в затвора.

— Какво общо имам аз? — дръпна се генералът. Той винаги знаеше докъде свършва разговора и откъде започва конспирацията. Луканката явно искаше нещо от него. И генералът го научи само след минути.

— Знаеш, че не обичам насилието — почеса се по врата дебелият, — но как да ти го кажа?… Имаме сериозна нужда от наша ударна организация с желязна и кървава дисциплина. Като тази на сицилианската мафия. Тя ще държи хората в стрес, а оттам и в подчинение.

— По-кротко, Андро.

— Нека граби, бие, убива и насилва, когото си поиска — съвсем загуби контрол Луканката. — Новите са мекушави. Играят си на демокрация, но нямат представа от организация, а пък законите им нищо не струват. Положението трябва да стане нетърпимо и след това на бял кон се връщаме ние, облечени в подходящи костюми.