Робърт Стивънсън - Черната стрела

— И лъвовете — почна да му подражава девойката — ще бъдат разгонени.

— Моля да ме извините — каза Дик. — Сега не говоря като самохвалко, а като човек, който иска помощ и съвет, защото ако не успея да се измъкна, без да ме зърне стражата, не ще мога да сторя нищо. Моля да ме разберете правилно.

— Защо ми казваше, че бил недодялан, Джоана? — запита другата девойка. — Обзалагам се, че умее да говори според случая — и нежно, и смело. Какво повече искаш?

— Не — каза Дик, — аз все пак ще се опитам. На монасите не обръщат много внимание, а щом намерих една добра фея да ме доведе горе, ще намеря може би и друга да ме отведе долу. Как се казваше съгледвачът?

— Рътър — каза младата дама, много подходящо име за него! 29 29 Рътър — омоним на думата негодник. Б.пр. Но какви са намеренията ви, лъворазгонителю? Какво сте намислили да правите?

— Ще опитам да се измъкна — отговори Дик; — ако някой ме спре, ще кажа най-спокойно, че отивам да се помоля за Рътър. В църквата трябва да се молят вече край тленните му останки.

— Хитростта е малко простичка — отвърна девойката, — но може и да мине.

— Не — каза младият Шелтън, — не е никаква хитрост, а просто смелост, която помага обикновено повече в мъчни минути.

— Имате право — отговори тя. — Добре, вървете и Светата дева да ви пази! А бог да ви дари сполука! Тук оставяте една девойка, която ви обича от все сърце, и друга която ви е най-предан приятел. Бъдете предпазлив заради тях и не се излагайте на гибел.

— Да — добави Джоана. — Върви, Дик. Като отиваш, не се излагаш на по-голяма опасност, отколкото да останеш тук. Върви; със себе си отнасяш сърцето ми; да те пазят светците!

Дик мина толкова самоуверено покрай първия часовой, че войникът само трепна и го изгледа втренчено; но часовоят на втората площадка му препречи пътя с копието си и му заповяда да каже къде отива.

— Pax vobiscum! — отвърна Дик. — Отивам да се помоля край ковчега на бедния Рътър.

— Възможно е — отговори часовоят; — ала не може да отидете сам. — Той се наведе през дъбовия парапет и свирна пронизително. — Слиза човек — извика той, после даде знак на Дик да мине.

В долния край на стълбището. Дик се озова през часовой, който го чакаше; когато повтори къде отива, началникът на стражата заповяда на четирима души да го придружат до черквата.

— Внимавайте да не се изплъзне, момчета — каза той. — Заведете го при сър Оливър; и отговаряте с живота си!

Отвориха вратата; двама войници хванаха Дик за ръцете, един тръгна напред с факла, а четвъртият вървеше отзад с готов лък и стрела. Така минаха през градината, гдето снегът продължаваше да вали в мощния мрак, и се приближиха до едва осветените прозорци на манастирската църква.

Пред западния вход посипаните със сняг часовои се тулеха на завет под сводестото преддверие; след като размениха по някоя дума с придружниците на Дик, те пуснаха групата да влезе в светия храм.

Църквата беше осветена само от свещите на главния олтар и няколко кандила, спуснати от сводестия таван пред частните параклиси на знатни семейства. Мъртвият съгледвач беше положен с набожно скръстени ръце върху катафалка насред църквата.

Под сводовете се носеше бързият молитвен шепот на молещите се; духовници с качулки на глава бяха коленичили на клиросите, а един свещеник в богослужебни одежди отслужваше литургия пред стъпалата на главния олтар.

Щом групата влезе, един от духовниците с качулка се изправи, слезе от стъпалата на клироса и запита водача на четиримата войници защо са дошли в църквата. От уважение към богослужението и мъртвеца всички говореха шепнешком, но ехото на огромната празна сграда грабваше думите им и ги повтаряше многократно под сводовете.

— Монах ли? — извика сър Оливър (станалият духовник бе именно той), когато изслуша стрелеца. — Не ви очаквах, братко — добави той, като се обърна към младия Шелтън. — Позволете да запитам кой сте? По чия молба идвате да присъедините молитвите си към нашите?

Без да сваля качулката си, Дик направи знак на сър Оливър да се отдалечи на една-две стъпки от войниците; щом свещеникът се отмести, Дик каза:

— Не се надявам, че мога да ви измамя, сър. Животът ми е във ваши ръце.

Сър Оливър трепна; тлъстите му бузи побледняха. Доста време той не продума. Най-после каза:

— Ричард, не зная какво ви води тук, но много се съмнявам, че не е нещо добро. Въпреки това заради миналата ни близост няма да ви издам. Вие ще стоите цяла нощ на клироса при мене; ще стоите там, докато лорд Шорби се венчае и всички си отидат спокойно по домовете: ако всичко мине благополучно, ако не сте намислили нещо лошо, ще можете да отидете, гдето пожелаете. Но ако имате намерение да проливате кръв, тя ще се пролее и върху вашата глава. Амин!