Стендал - Червено и черно

Може би той беше станал малко по-прозорлив, отколкото през първите дни, а може би беше минало очарованието, което имаше върху него на първо време парижката учтивост.

Престанеше ли да работи, налягаше го смъртна досада; такова е пресушаващото въздействие на изумителната учтивост, тъй строго измерена, тъй степенувана спроти положенията във висшето общество. Едно от малко-малко чувствително сърце усеща тази изкуственост.

Разбира се, провинцията може да се укори за някой просташки и не съвсем вежлив тон; но там хората, когато ви говорят, се поразгорещяват. В дома на дьо Ла Мол никога не нараняваха честолюбието на Жулиен; но нерядко в края на деня му се искаше да си поплаче. В провинцията, ако нещо ви се случи, когато влизате в кафенето, келнерът веднага проявява интерес към вас; и ако в това произшествие има нещо обидно за честолюбието, той, окайвайки ви, ще повтори десет пъти думата, която ви измъчва. В Париж от деликатност се смеят скришом, но вие там сте винаги чужденец.

Ние отминаваме с мълчание множеството малки приключения, които биха направили Жулиен смешен, ако той не беше в известен смисъл недостоен да бъде осмян. Неговата безумна чувствителност го караше да извършва хиляди несъобразности. Всичките му развлечения бяха продиктувани от предпазливост: той всеки ден стреляше с пистолет, беше прилежен ученик на най-прочутите учители по фехтовка. Щом му останеше свободна минута, вместо да чете, както някога, отърчаваше в манежа и искаше да му дадат най-буйните коне. В разходките си с учителя по езда той почти редовно падаше от коня.

Маркизът го намираше удобен заради упоритата му работа, заради мълчанието му, заради неговия ум и полека-лека му повери да води всички дела, в конто трудно се оправяше. Когато честолюбивите замисли му позволяваха да си поотдъхне малко, маркизът уреждаше с голяма проницателност делата си; запознат с новините, той сполучливо играеше на борсата. Купуваше къщи, гори; но лесно се гневеше. Пилееше стотици луидори, а се съдеше за стотици франка. Богатите хора с широка душа търсят в делата развлечение, а не изгода. Маркизът се нуждаеше от своего рода началник-щаб, който да внесе ясен и лесно уловим ред във всичките му парични работи.

Госпожа дьо Ла Мол въпреки своя сдържан характер понякога се надсмиваше над Жулиен. Всичко непредвидено , породено от чувствителността, внушава ужас на великосветските дами; то е антипод на благоприличието. Маркизът два-три пъти се застъпваше за Жулиен: „Ако е смешен във вашата гостна, той блести на писалището си.“ Жулиен от своя страна смяташе, че е проникнал в тайната на маркизата. Тя ставаше благосклонна и почваше да се интересува от всичко, щом обаждаха за пристигането на барон дьо Ла Жумат. Това беше студен човек, с безстрастна физиономия. Беше дребничък, слабичък, грозен, превъзходно облечен, прекарваше живота си в двореца и обикновено не казваше нищо за нищо. Такъв беше неговият начин на мислене. Госпожа дьо Ла Мол би се почувствувала за пръв път в живота си дълбоко щастлива, ако сполучеше да го направи съпруг на дъщеря си.

Макар и новодошъл, който от гордост не задава никога въпроси, Жулиен не направи прекомерни, глупости. Едни ден, когато внезапен проливен дъжд го накара да се скрие в едно кафене на улица Сент-Оноре, някакъв едър мъж в сюртук от дълговлакнесто сукно, учуден от неговия мрачен поглед, го изгледа на свой ред досущ както някога в Безансон любовникът на госпожица Аманда.

Жулиен толкова често се обвиняваше, задето е оставил ненаказана тази първа обида, че сега не се стърпя при този поглед. Той поиска обяснение. Човекът в сюртука тутакси го обсипа с най-мръсни ругатни; всички, които бяха в кафенето, ги наобиколиха; минувачите се спираха пред вратата. Жулиен, като провинциалист, от предпазливост носеше постоянно със себе си малки пистолети; ръката му ги стискаше конвулсивно в джоба. Ала той излезе благоразумен и се ограничи с това, че повтаряше всяка минута на своя противник:

— Вашият адрес, господине? Аз ви презирам. Упорството, с което той повтаряше тези шест думи, най-сетне порази навалицата.