Стендал - Червено и черно

Баронът не беше остър на думи; нужни му бяха поне четири фрази от по шест реда, за да може да блесне.

— Този човек държи реч, а не разговаря — каза някой зад Жулиен. Жулиен се обърна и се изчерви от удоволствие, когато чу да назовават граф Шалве. Това беше най-остроумният човек на века. Жулиен беше срещал неведнъж името му в „Спомените от Света Елена“ и в историческите откъси, продиктувани от Наполеон. Граф Шалве се изразяваше накъсо; неговите остроти бяха като светкавици — точни, пронизителни, дълбоки. Ако говореше по някой делови въпрос, веднага ставаше ясно, че работата прави стъпка напред. Той внасяше факти — удоволствие беше да го слушаш. Ала в политиката беше безсрамен циник.

— Аз, аз съм независим човек — казваше той на един господин с три звезди на гърдите, комуто очевидно се подиграваше. — Защо искате от мен да бъда днес на същото мнение, което съм имал преди шест месеца? В такъв случай моето мнение би било мой тиранин.

Четиримата сериозни млади хора, които го бяха наобиколили, се намръщиха; тези господа не обичаха шегите. Графът видя, че е отишъл много далече. За щастие той зърна почтения господин Балан, истински тартюф на честността. Графът се заприказва с него: всички се приближиха и разбраха, че сиромахът Балан ей сега ще бъде унищожен. С помощта на своята нравственост и своите нравствени поучения, въпреки чудовищната си уродливост, господин Балан, след първите си стъпки в обществото, трудни за описване, се ожени за една много богата жена, която почина; след това взе втора, много богата жена, която никой никога не бе видял в обществото. Сега той с цялото си присъщо смирение се наслаждаваше на шестдесет хиляди франка годишен доход и сам имаше ласкатели. Граф Шалве му наговори за всичко това без капчица състрадание. Веднага около тях се образува кръг от тридесетина души. Всички се усмихваха, дори сериозните млади хора, надеждата на нашето време.

„Защо ли дохожда у господин дьо Ла Мол, дето явно служи за посмешище?“ — помисли си Жулиен — и отиде при абат Пирар да го попита за това.

Господин Балан се измъкна незабелязано.

— Чудесно! — каза Норбер. — Ето, че си отиде един от шпионите на баща ми; сега остава само куцичкият Напие.

„Не е ли това разгадката? — помисли Жулиен. — Но в такъв случай защо маркизът приема господин Балан?“

В един кът на гостната суровият абат Пирар се мръщеше, като слушаше как лакеите обаждат имената на пристигналите гости.

— Та това е истински вертеп — възкликваше той като Дон Базилио, — тук дохождат само покварени люде.

Работата беше там, че суровият абат не знаеше какво крепи висшето общество. Но от своите приятели янсенисти той беше получил много точни сведения за тези хора, които проникват в гостните само благодарение на изключителното си умение да угаждат на всички партии заедно или благодарение на богатството си, натрупано по съмнителни пътища. Тази вечер от наплив на чувства той няколко минути подред отговаряше на настойчивите въпроси на Жулиен, после изведнъж спря, отчаян от това, че трябва през цялото време да говори лошо за всички, защото си вменяваше това в грях. Този злъчен янсенист вярваше в повелите на християнското милосърдие и животът му в света беше непрекъсната вътрешна борба.

— Какво лице има този абат Пирар! — възкликна госпожица дьо Ла Мол, когато Жулиен се приближи до канапето.

Жулиен почувствува негодувание, ала все пак тя беше права. Безспорно господин Пирар беше най-честният човек в гостната, но лицето му, покрито с червени пришки, вълнувано от жестоките терзания на съвестта му, го правеше отвратителен в този миг. „Ха вярвай след това на физиономиите: тъкмо когато съвестта на абат Пирар се измъчва заради някоя дреболия, той има най-свиреп изглед; а ето върху лицето на този Напие, общоизвестен шпионин, свети чисто и спокойно щастие.“ Абат Пирар все пак беше направил големи отстъпки заради своите съмишленици, беше си взел слуга и се обличаше превъзходно.

Изведнъж Жулиен забеляза, че става нещо особено в гостната: всички погледи се обърнаха към вратата и разговорите позатихнаха. Лакеят обади за пристигането на прословутия барон дьо Толи, върху когото изборите бяха привлекли всеобщото внимание. Жулиен дойде по-близо и можа да го разгледа много добре. Баронът председателствуваше една от изборните колегии: беше го осенила блестящата мисъл да скрие малките четвъртити листчета, подадени за една от партиите. Но за да възстанови недостига, той беше ги заменил с други листчета, на които стоеше някое по-приятно за него име. Тази смела маневра бе забелязана от някои избиратели, които побързаха да поздравят за това барон дьо Толи. Сиромахът беше още бледен от своя голям подвиг. Злите езици говореха за каторга. Господин дьо Ла Мол го прие студено. Клетият барон избяга веднага.