Друг такъв проблем е загатнат в „Кучешко сърце“. Макар че и тази повест е — на пръв поглед — единствено остроумна гавра с „гримасите на НЕП-а“, както гласеше доскорошното клише: Наистина’ малко необичайна: в нея гримасничат не само частници-непмани, но и „отговорни работници“ — част от клиентелата на проф. Преображенски, който, макар да се препитава с „операции за подмладяване“ (т.е. присаждане на животински жлези), смазва с аристократичното си превъзходство наивните комсомолци от типа на Швондер… Е, а пък най-уродливата гримаса е безспорно уличният пес, превърнат от професора (чрез подмяна на хипофизата му) в човек… В човек ли? Да, Полиграф Полиграфович Бубев (както се самоназовава този homo novus свиква да ходи на два крака, бързо се научава да редува уличните ругатни (които е запомнил от предишния си кучешки живот) с изгодния „пролетарски“ жаргон, даже прави скромна кариера на „совслужещ“… Но си остава, естествено, животно — е най-лошия, индивидуалистично-хищнически смисъл.
Мъча се да си обясня — защо тази повест бе „под възбрана“ цели шест десетилетия? Защото някои представители на новия строй, на новата власт (повестта е написана през 1925 г.), са представени в неблаговидна светлина? Или защото над тях доминира „старорежимният“ професор Преображенски? Но нали трябва да си сляп, за да не видиш, че позицията на автора съвсем не съвпада с тази на аристократичния герой; че Преображенски изглежда всемогъщо величие само в очите на Бубев-Швондер (и то благодарение на връзките си с по-висшестоящи „отговорни другари“), а всъщност е: един самопровалил се учен, поставил хирургическата си виртуозност, в услуга на „новата върхушка“…
Други са, струва ми се, причините за възбраната. Например: че много горчиви и основателни предупреждения се разчитат в нея от пръв поглед: приобщаването към най-прогресивната идеология не може да компенсира духовната, незрялост на личността: (Швондер), а зараждащата се след смъртта на Ленин административно-бюрократична система с лекота „интегрира“ в себе си лумпени от типа на Бубев, които могат единствено да компрометират — в очите на милионите — идеала …
Добре би било, ако можехме да отхвърлим тези предупреждения с обяснението (давано неведнъж), че това са измишльотини на човек, неразбрал и неприел новото. Ала ето, че и неговият идеен антипод (както се е смятало в онези години) — Маяковски — завърши творческия си път с предупреждението за „бандата от поетични креслъовци и хищници“ (от поемата „С пълен глас“); а че „кресльовците и хищниците“ са се срещали не само в сферата на изкуството, едва ли е необходимо да си обясняваме днес, на третата година от преустройството…
Ето такъв — остросоциален — прочит на „Кучешко сърце“ ни диктува днешното време; не бих твърдял обаче, че той е окончателен или изчерпателен. Защото задълбоченият поглед върху взаимоотношенията между проф. Преображенски и Бубев — между твореца и излязлото изпод контрола му творение, което той не успява да очовечи истински, т.е. да го приобщи към хуманитарните ценности, затова трябва да го унищожи — може да ни насочи към огромния и вечно актуален проблем за диалектиката на класовите и общочовешките стойности и приоритетите в тази диалектика… Огромна заслуга на новото политическо мислене е, че възкреси тази, считана до неотдавна за „съмнителна“, проблематика; ала засега, затрупвани от лавината практически грижи, ние я разглеждаме главно в плоскостта на международните отношения. А това е ключов въпрос за цялостното развитие на социалистическото общество, към чиято сложност и многоизмерност, вярвам, скоро ще се обърнем.
И тогава отново ще открием, че Михаил Булгаков е пред нас.
Но тогава, надявам се, няма да има нужда да се питаме с какво ни е интересен и ценен всеки негов ред.
© 1989 Христо Стефанов
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.
Издание:
Михаил Булгаков. Кучешко сърце
ДИ „Народна култура“, София, 1989
Библиотека „Панорама“
Рецензент Иван Цветков
Редактор: Иван Дойчинов
Художествено оформление: Владислав Паскалев
Рисунка: Стефан Марков
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Евдокия Попова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12217]
Последна редакция: 2009-06-19 22:05:45