Аркадий Стругацки: Хотелът „При загиналия алпинист“ (Криминално-фантастична повест)

Когато се чувствувам зле, жена ми сяда при мен и започва да ме утешава. Тя казва, че дори да не бях създавал препятствия за Мозес и всички те да бяха успели да си отидат, това все едно би довело до по-голяма трагедия, защото тогава гангстерите щели да нападнат хотела и вероятно щели да избият всички нас, които сме били останали в къщата. Всичко това е съвсем правилно. Аз сам я бях научил да говори така, само че сега тя е забравила и й се струва, че е нейна собствена мисъл. И все пак от нейното утешение ми става малко по-леко. Но не за дълго. Само дотогава, докато не си спомня, че до самата си смърт Симон Симоне така и не ми каза нито една дума. Нали се срещахме много пъти с него — и на делото на Хинкус, и в телевизията, и на заседанията на много комисии, той така и не ми каза нито една дума. Нито една.

© 1970 Аркадий Стругацки

© 1970 Борис Стругацки

© Румяна Узунова, превод от руски

Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий

Отель „У погибшего альпиниста“, 1970

Сканиране: Mandor, 2010

Разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Аркадий и Борис Стругацки. Хотелът „При загиналия алпинист“

Редактор: Недялка Христова

Художник: Веселин Павлов

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректор: Надежда Генчева

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив

ж. „Юность“ — 1970 г. (№№ 9, 10, 11), Москва

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15594]

Последна редакция: 2010-03-06 19:00:00

Табълдот — еднакво за всички посетители ядене за обяд или вечеря срещу еднаква цена, обикновено в параход, в почивни станции и подобни. — Б.пр.