Джон Окъм - Статистик

Към края на нощта започна да разказва как е спечелил прякора Статистика. Говореше за всичко в детайли, но изключително изчистено, така че основната тема винаги да бъде в полезрение. Научих, че Галвестън е малко провинциално пристанище, разположено на остров Галвестън, между Галвестън Бей и Мексиканския залив, има 13 818 души население, научих много за идеята за построяването на жп-линия, за директната търговия с Великобритания, търговията с кафе с Рио де Жанейро и търговските му връзки със Западна Индия и Мексико. Научих че експорта на памук за 1872 е бил 333 502 бали, че в градчето има 40 църкви, 31 училища, Римокатолически университет, медицински, два всекидневни и четири ежеседмични вестника и още много неща, които вече съм забравил. Дори и за Гросберг, скрит и почти непознат нам град, където попаднат всред някакъв уличен метеж и където за малко да го застрелят, каза ми, че Гросберг е спирка в Лаймстоун, по централната линия между Хюстън и Тексас и че там се публикува ежеседмичен вестник.

Познавахме се от близо година, когато ме пита един ден „Джим, намирам, че опознавам САЩ и Англия са все по-добре. Ще ме уплашиш ли с нещо непознато от твоите книги, някакво пътуване из непознати страни? Искам да отида в Шанхай, Хонг-конг, Кентън, Сингапур, Пенанг, Калкута, Бомбай, Кайро, Константинопъл, Ниневия, и другаде!“ На другия ден го посрещнах сутринта на вратата с копие от „Около света“ на Др. Прайм, очерци, които седяха в библиотеката ми недокоснати от месеци и вероятно също толкова щях да ги прочета някога, колкото и Статистика би прочел „Най-милия и враг“ или някоя от моите съвременни романи. Ако все още не знаете, Стис е човек на фактите, който, обаче, познаваше идеалите и фантазиите на конкретните обстоятелства от живота, но пък винаги ги обграждаше с актуалното и реалистичното. Книгата на Прайд беше точно като за моят приятел и с нейна помощ бихме станали партньори и членове на библиотеката в Меркант. И така, посещавайки я в Уовърли Плейс, не намерих повече от две книги за Индия, Африка, Япония и Китай. Понякога ходех там да си търся нещо леко за четене, но така и не си намирах. „Земята на Белия слон“ и разни такива бяха всичко, което можеше да се намери там.

Преди година научих от един приятел, че Статистика е изчел цялата Източна литература от библиотеката на Меркантил, една от най-големите на света и че е тръгнал по светите места. И много скоро разбрах, че е вярно. Докато вървяхме нагоре по Бродуей му обърнах внимание към един среляч-звезда. Това доведе до изключително интересен разговор със Статистика, от което последва следното:

Шекспир е сгрешил много като е накарал Хамлет да каже на Хорацио, че на небето и земята има повече неща, отколкото е сънувал някога. Ето Джим, ти направи облог с живота. Откъде пък може да знаеш, че има повече от 50 милиона звезди в Млечния път? Нашето слънце е само едно от тези 50 милиона, без да може по някакъв начин да бъде различено от останалите. Даже е малко, като цяло, защото ако примерно го преместим на един милион пъти по-далеч отколкото е, която е и вероятната дистанция до най-близките нам звезди, би светело като звезда от трета или четвърта величина. Доколкото съм чел за слънчевите системи, нашето слънце и луна, които ни се струват толкова необикновени, са просто една от 50 000 милиона в нашата галактика.

Докато прекосявах стаята, видях Ед Лесли, Нед Фълъм и Хари Уилямсън, и открих, че небесните му занимания не са отслабили земното. Вече не разговаряхме, той се зачете в „Джонсън на Небула“, когато някой от нас каза че Англия е вероятно най-гъсто населената страна на света.

— Спри Джим! — извика Стис — грешиш. Англия има само 389 човека на квадратна миля. Втора е в света! Белгия държи върха с 451 на квадратна миля.

Една вечер, докато поливахме душите си с лимонада и разни питиета, срещнах Стис в Джеферсън Билярд Хол. Играеше уж и беше разположил около земята Луната, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун на подходящите им места. Говореше дрезгаво, очите му изразяваха, че е дълбоко навлязъл във вечерта, но идеите бяха ясни, а речта — интересна. Беше около два сутринта, когато отидох при него и му казах, че би било най-добре да си върви вкъщи и си хванахме такси на Трето Авеню. Не след дълго Стис заспа, но като стигнахме Осма улица го събудих. Държеше нещо в ръка, помислих, че е астрономична карта, но в последствие разбрах, че небето не го е отвяло дотолкова, че да не вижда земята.

— Какво държиш там? — питах.

— Джим, и за хиляда долара не я давам! Страшна репродукция! Виж! — отвори внимателно хартията, посочи с пръст на точно определен ред и каза: — Мелбърн, Австралия, на 266. Беше таблица за времето и разстоянията, издадена от Пасифик Мейл Стемшип Къмпани, отвреме на време ставаше дума за долари.

Читать дальше