Борис Стругацки - Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)

Здесь есть возможность читать онлайн «Борис Стругацки - Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Читателите като цяло обичат простите отговори. Но в произведенията на късните Стругацки, а също така и в романите, написани само от Борис Натанович, без участието на по-големия му брат, такива отговори няма. Ще се сблъскате, обаче, с горчиви размисли върху въпроса, защо всяка крачка встрани от общественото благо се превръща в разпад и дори в унищожение на отделната личност, с дръзки опити да се разбере маршрутът, по който плава корабът на историята, с вечната дилема можеш ли да останеш верен на себе си и своето предназначение, въпреки съдбата и въпреки хората.
„Търсене на целта“ не е книга за бързо четене. Това е роман за една епоха и няколко конкретни личности, изпълнен блестящо като сюжет и език и зареден с неподражаемата атмосфера на братя Стругацки.

Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

… Знаеш ли, каза той на Виконта, когато мама сънуваше мъртвия ми баща или леля Лида, ми казваше съвсем сериозно: чакат, знаят, че скоро… Правилно, отбеляза Виконта, но ти не сънуваш, а си припаднал…

… Добре, рече му Станислав. Но ми кажи, моля ти се: кой е управлявал страната ни? Винаги. От самото начало… Някога е било добре.

Отначало по целия свят хората, без изключение, били добри. Но вземи новите и най-новите времена. Що за хора са това? Равнодушни синове. Развратни мъже. Бездарни бащи. Разсеяни братя-чичовци… И някакъв си мъж, очевидно неспособен да осигури човешки, що-годе щастлив живот на собственото си малко семейство (майка, жена, две деца, сестра, брат, племенник — десетина РОДНИНИ, всичко на всичко ДЕСЕТИНА!), се захваща да организира, да ощастливи двестамилионна страна!…

… Това вече си ми го казвал, напомни му Виконта.

… Да, да. Аз не претендирам да съобщавам новина. Ти също постоянно се повтаряш…

… Аз не се повтарям. Аз цитирам. Обичам да цитирам. Това е доста по-безопасно.

… Добре, добре. Просто се опитвам да ти обясня основния си принцип… Този така наречен Велик човек в крайна сметка не управлява никого, освен шепа нищожества, които може да убива и унижава, но не може да ги направи по-добри — не знае как и не иска… Откъде се взема тогава нашата извечна жажда за преклонение пред великата личност? Ще ти отговоря: просто ни се иска да вярваме, че един-единствен човек може да промени историята с грандиозно усилие и за едно поколение. Но великите хора не променят историята, те просто съсипват съдбите на другите.

… И така ще бъде винаги, дотогава, докато не се научат ДА ПРОМЕНЯТ ПРИРОДАТА на човеците.

(Кой го каза? Виконта?)

… Не хора ще спасят хората, каза Виконта мъдро, а нехората. Хората не са способни на това, както китовете не могат да спасят китове или плъховете — плъхове…

… Същността и основният белег на нашето време, продължи той, е естествеността на неестественото и дори на противоестественото… Единственият начин да ядеш евтин салам, е да го направиш от човешко месо…

… Обърнал ли си внимание, каза Виконта, колко трудно е да намериш в нашите джунгли бюрократ: наоколо колкото искаш жертви на бюрократизма, но нито един бюрократ!

… По-добре ми обясни от какъв зор държиш при себе си този Малнич? Та той е идиот.

… На мен ми харесва. Полезен човек е. Ако в кабинета му надникне кентавър, знаеш ли какво ще му каже? „Заповядайте. А коня оставете в коридора.“

(До преди малко светлата стая стана мрачна и пуста. Стана задушно, а бе толкова свежо. И в нея остана само Виконта. Лежеше в леглото, болен от грип, а Станислав, който бе дошъл да го навести, седеше на стол и двамата пушеха. Произнасяха думи, които имаха двоен и троен смисъл. Като че никой не искаше да бъде разбран. Но всеки искаше да изкаже това, което го болеше, а болката беше нетърпима.)

… Изобщо не съм приятел на човечеството, възрази Виконта. Аз съм враг на неговите врагове.

… Пак ли цитат? Кажи най-сетне нещо свое.

… И защо? Ако искаш да разбереш кой кой е и защо, нима не ти е все едно с какви думи ти го обяснявам? Със свои ли, или с чужди. Може и с пръсти. Сапиенти сат.

… Не вярвам на цитати. Те винаги лъжат, защото по определение са същността на ПАРАИСТИНАТА. Те са безопасни. Ако искаше да си откровен, щеше да говориш със свои думи — грапави, невинаги смислени може би, но свои. Ако искаше…

… Ако гимназистките летяха във въздуха, всички щяха да станат летци…

… Браво. Умник. Добре го каза.

… Още си ТАМ, мой Стак. Ти все още си в „страната, която и насън няма да видиш“. Няма такава страна и никога не е имало. „Но винаги, в радост и скръб, е достатъчно да затвориш очи: в далечното синьо море, бригантината вдига платна…“ Флибустерите са били обикновени престъпници, мой Стак, морски разбойници, кървави и подли. А авторът на тези редове е умрял от най-обикновената страшна смърт — беше убит на война… Ти непрекъснато си въобразяваш, че има Рай, мой Стак, и Ад. Те не са някъде си, а тук, около нас, мъчителите живеят в Рая, а мъчениците в Ада и Страшният съд отдавна се е състоял, а ние дори не сме го забелязали, защото сме мислели за Бъдещето…

… Понякога ми се струва, че съм абсолютно ненужен, Виконте. Ти си си отвратително самодостатъчен — никой не ти трябва.

… Грешиш. Ти си ми много необходим. Заложил съм на тебе. Ти си моята армия, моята ударна сила. Така че не приказвай глупости…

… Не смяташ ли, че моето Предназначение е нещо повече, отколкото си ти… или аз… или двамата заедно?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)»

Обсуждение, отзывы о книге «Търсене на целта (или двадесет и седмата теорема на етиката)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x