Теодор Стърджън: Призрачен шанс

— О, Гас, ужасно загрижена съм за теб. Той… то… направи ли ти нещо?

Не отговорих веднага, поколебах се, но имаше ли смисъл да я лъжа?

— Аха, витае тук из въздуха.

— Какво ти направи, Гас?

— Не си струва да го казвам.

— Ох, недей. Сигурно е някаква ужасна гадост!

— Защо мислиш така?

— Защото аз, аз… ами, Гас, хайде първо ти да ми кажеш. Защо именно с теб той се отнася по-зле отколкото с другите мъже?

Започвах да се досещам накъде клони тя.

— Госпожице Йола, ти да не би да ме оби… не си безразлична към мен или нещо такова?

— Скъпи!

— О, небеса! — казах.

Затворих телефона и се отдадох на размисъл. Не трябваше да се предавам, не биваше да се оставям това да ме повали — особено сега, след като бях чул такива новини. Стиснах зъби и извадих чисто бельо и чорапи. Припомних си какво ми бе казал тате след първото ми сбиване: „Заболи ли те, сине, хич да не го показваш другите да разберат. Ако другият си мисли, че не може да те нарани, ти ще му видиш сметката.“

И така, облякох се. Дрехите прилепиха студената слуз към тялото ми, тя започна да ме пропива и когато излизах, от всички гънки на плътта ми се стичаше тази мръсотия. Излязох на улицата, обладан от лоши предчувствия, но слава тебе Господи, онова, което ставаше с мен, бе невидимо за другите.

Когато станах от сън на следващата сутрин, от лепкавата слуз нямаше и помен.

Отидох при Хенри Гейд и му поисках писалка и хартия. Бях му разказал какво съм чул от Йола, но нищо повече.

— Какво пишеш? — попита ме, без да вади лулата от устата си, втренчен в усърдното ми писане.

— Правя това, което би направил всеки изпаднал в беда — консултирам се с експерт — казах, без да спирам да пиша.

— До госпожица Беатрис Дис, „Дейли мейл“ — прочете той на глас и избухна в гърлен смях. — Значи и ти си засегнат от бедата, нали? Ха? Беатрис Дис — съветничката на нещастните влюбени!

— Би ли казал на малката си уста да не вдига този шум, че иначе ще бъде цапардосана — изръмжах.

Той продължи да чете написаното от мен:

„Скъпа мис Дис,

Имам проблеми с момичето, към което имам много сериозни намерения. Това момиче има момче, което я харесва много, но пък тя хич не го харесва. Той я тормози непрекъснато, нарежда й да не се вижда с други мъже, но самият той нито идва при нея да я види, нито й носи нещо, нито я води някъде, а отгоре на всичко, непрекъснато прави номера на всеки друг мъж, който я харесва, и особено на мен, тъй като…“

— За Бога, Гас, не можеш ли да поставиш поне една точка някъде в това?

„Е, защото аз сега съм важен за нея. За нещата, които причинява обаче, не е възможно да бъде подведен под отговорност. Искам да разбера какво право има това момче да бъде толкова ревниво, след като момичето не се интересува от него, както и какво бихме могли да направим, за да се отървем от него.“

— Ти или си изключително съвестен изследовател на литературните стилове — каза Хенри, — или всъщност именно ти си авторът на колонката на Беатрис Дис. Винаги съм се чудел как ли изглежда един от тези глупци — добави със замислен поглед към мен, сякаш бях музеен експонат. — Я ми кажи какъв е главният герой на тази твоя романтична история?

— Един призрак.

— Призрак? Призракът-ревнивец на Йола? Гас, драги, ти растеш с часове. Наистина ли мислиш, че би могъл да го прогониш с помощта на вестникарската колонка за разбити сърца?

— Той не се нуждае от изгнание.

— О, Гас, ти ще ме убиеш, изчезвай оттук.

— Ще го направя преди това — казах.

На другия ден — ново двайсет от преследвача на Йола. Не върви да се хваля с него. Останах си вкъщи, след като се обадих на шефа, че съм много тежко болен. Какво ми бе сторил — не става за печат.

Получих отговор на писмото си много по-бързо от очакваното. Не бях помолил за личен отговор, затова той бе отпечатан във вестника в този вид:

„За Г.С.:

Ако сме схванали вярно нещата, вие сте изправен пред много труден проблем. И друг път сме се сблъсквали с подобни случаи. Младежът, който преследва вас двамата, ще продължи да го прави, докато намира момичето за привлекателно според неговите си представи. Какво бихте могли да направите?

Бихте могли изцяло да се абстрахирате от него.

Или пък двамата заедно или поотделно, да го накарате да обсъди нещата с вас.

Или пък бихте могли да му намерите друг обект на внимание.

Бъдете много търпеливи. За ваше добро, не правете нищо прибързано.“

Сума ти пъти го препрочетох. Смятах тази Дис за експерт по подобни изнудвания, очаквах, че трябва да е наясно как да постъпим. А то какво? „Напълно го игнорирайте.“ Е, как да се ожениш за една жена, когато знаеш, че във всеки момент си изложен на опасността да се покриеш със слуз? „Обърнете се към добрата му страна — поговорете с него.“ Ама първо трябва да го хванеш. „Намерете му някоя друга.“ Да му хванем дама-призрак, а? И да я убедим да вампирясва с него.