Теодор Стърджън: Призрачен шанс

Награбих Хенри възможно най-бързо.

— Пак я срещнах — рекох му — и я сграбчих, както ти ми бе казал.

Разказах му случката и той се изсмя. Хенри вечно ми се присмива.

— О, Гас, не приемай нещата толкова на сериозно — каза и ме потупа по рамото. — Малко възбуда е полезна за кръвообращението. Вземи го на смях. Дюк не е завел дело срещу теб, нали не е?

— Не стигна чак дотам — отговорих, — но онази негова катерица е излапала маслината от коктейла, дето се разля в клетката й, след което й станало много лошо. Дюк отишъл с нея при доктор и му казал да прати сметката на мен. Прочистване на стомаха.

Хенри похапваше солени ядки и при тези мои думи изхърка и половината от сдъвканото му захвръкна в носа. Правил съм и аз този номер, болезнен е. Всъщност, стана ми малко приятно, че той пострада.

— Трябва да ми помогнеш — казах, след като той се оправи. — Възможно е момичето да е лудо, но си мисля, че е в беда.

— Няма съмнение, че е — каза Хенри, — само, че не виждам какво би могъл да направиш ти по въпроса.

— О, все ще измисля нещо.

— Освен това, не разбирам защо искаш да я отървеш от проблема.

— Виж, това е интересно — продумах бавно. — Ти ме познаваш, Хенри. Жените нямат никаква файда от мен, освен когато ме изоставят. Всеки път, когато някоя от тях ми прави нещо добро, това е само защото има намерение по-късно да ми извърти гаден номер.

Хенри този път внимателно глътна сдъвканото кашу и след това се разсмя.

— Ти успя да обобщиш поне седем тома мъжки обективизъм. Но какво общо има това с твоята среброкоса Немезида?

— Немезида ли? Аз пък си мислех, че може да е полякиня. Тя ли? Досега не ми е направила нищо, което да не е гадно. Затова си мисля, че може да е различна. Смятам, че тя иска да го изиграе по друг начин и така да повлече крак за нещо приятно в бъдеще. Бих искал да съм до нея, когато се случи това.

— Логиката ти е маниерна и тежка, но надеждна — и добави още нещо за ползата от това да си интелигентен и образован във време, когато цялата мъдрост е закачена на устата на едно дете на природата, но аз не го схванах. — Както и да е, интересно ми е дали ще успееш да направиш нещо за нея. Карай смело напред.

— Нямам представа нито къде живее, нито нищо.

— А, това ли било — и извади малък бележник, върху който написа нещо със сребърен молив. — Ето — каза, като откъсна листчето и ми го подаде, — Йола Харвестър, улица Дънганън 2336.

— Кой е това?

— Твоята мома в беда. Твоята черноока шамарджийка.

— Откъде, по дяволите, знаеш как се казва?

— Доста време ми бе пациентка.

— Така ли? Защо, ти проклетнико, не ми каза?

— Ти защо не ме попита?

Тръгнах към вратата, загледан в името и адреса й.

— Знаеш ли какво, Хенри?

— Какво?

— Йола е много мило име. — Хенри се засмя:

— Да ми кажеш какво си свършил.

Изкачих външните стълби и позвъних. Блок с големи апартаменти, Йола живееше на четвъртия етаж. Вратата на фоайето се изхвърли пред мен, аз я бутнах и влязох вътре. Имаше един от ония асансьори на самообслужване, така че се изкачих по стълбите. Тези неща ме правят нервен.

Чакаше пред вратата на апартамента, за да види кой звъни. Носеше дълга до земята черна домашна роба, плътно по врата. Имаше твърда и висока яка, в която главата й изглеждаше като в гнездо. Роклята бе с цип отгоре до долу, а на лявата гръд имаше извезани сребърни инициали. Не можех да си поема въздух, но не само поради изкачването на стълбите.

— О! — възкликна. — Ти!

— Ъхъ! — втренчих поглед в нея. — Нямах представа, че си толкова мъничка. — Изпитвах необяснимо желание да се смея силно на глас, независимо, че не виждах нищо смешно. Тя почервеня, като й го казах.

— Ти си единственият мъж, когото съм виждала да изглежда свежо, без да е свеж — каза и се отдръпна настрана. Влязох вътре, нищо, че не разбрах какво искаше да ми каже всъщност. Прекрасен апартамент. Всичко в него бе миниатюрно и деликатно като самата Йола. Стоях и въртях шапката си, докато тя не ми я взе.

— Седни — каза. Седнахме и двамата, на разстояние един от друг. — Какво те води насам, как намери адреса ми, искаш ли кафе или нещо за пиене?

— Дойдох, защото мисля, че си изпаднала в затруднение и може би ти трябва помощ. Адресът и името ти ми ги даде един мой приятел. Кафе не искам, а какво пиене предлагаш?

— Бяло вино — каза тя, — ром, бърбън и скоч.

— През живота си не съм опитвал тези неща.

— Какво пиеш?

— Джин — Тя се озадачи. — Или мляко. Имаш ли мляко? — Имаше и ми донесе в една голяма чаша. И за себе си също. После попита: