Рей Олдридж - Императорът на света

— Вярно е — Руиз сложи поредния клон върху два камъка и го разчупи на няколко части, подходящи за слагане в огъня. — Сега се занимавам с обичайната си работа, а не съм отчаян от безделие и безсилие. Макар че… ми беше хубаво, когато двамата с теб чакахме какво ще се случи. Навярно това бяха най-сладките мигове в живота ми.

Усмивката й стана още по-топла, в очите й проблеснаха дълго време сдържани сълзи.

— Ти ме направи щастлива, Руиз Ау. Може би се унижавам с тези думи. Не… не е това. Аз съм принцеса, но ти сигурно също си принц — там, в своята родина.

Той нежно помилва девойката по ръката:

— Аз израснах като роб.

Тя изумено се облещи.

— Колко ли са велики и могъщи принцовете в родината ти?

Руиз се разсмя:

— Познавам някои от тях. В пангалактическите светове дори робите могат да станат владетели, ако успеят да надхитрят и надвият останалите желаещи. А претендентите са страшно много.

— Тогава вашият свят не се различава толкова много от нашия.

Изглеждаше, че на Низа не й бе особено мъчно за загубената завинаги родина и в същото време тя бе леко разочарована. Оказваше се, че за справедливостта и милосърдието няма място дори в далечните приказни светове.

Девойката се изправи, притиснала към гърдите си наръч съчки.

— Добре, така да бъде. Ти ми каза, че сега се занимаваш с обичайната си работа. Каква е тя?

Руиз сви рамене:

— Тя ли? Не е много сложна. Основната ми задача е да оцелея. Надявам се да издържа още няколко дни. Ще са напълно достатъчни, за да успея да офейкам от Суук.

Низа наведе настрани красивата си глава, дарявайки го с игрив поглед:

— Увереността ми в бъдещето нараства с всеки изминал ден. Ще споделим ли една и съща палатка тази нощ?

— Ако искаш.

Агентът усещаше непозната до момента, но много приятна топлина.

— Да, точно това искам.

Низа закачливо го побутна със заобленото си бедро.

Малкият лагерен огън хвърляше оранжеви отблясъци върху козирката на пещерата. Петимата вечеряха в пълно мълчание. Върху широкото лице на Долмаеро бяха изписани нови неизказани въпроси.

— За какво си се замислил, старейшино? — попита Руиз.

— Нали няма да се обидиш? — фараонецът го погледна напрегнато.

— Не, можеш да говориш спокойно.

Понякога на Руиз му омръзваше постоянният страх на околните. Но Долмаеро беше свидетел на убийства, извършени от агента. Така че не си струваше човек да го упреква в излишна предпазливост.

Старейшината въздъхна и наведе глава. Дълго време гледаше замислено в огъня, преди да се реши да заговори.

— Значи мога да разчитам на твоята сдържаност? Иска ми се да узная истината за Фараон и за теб. Кой си ти всъщност? Кои сме ние? И какво общо имаш ти с всички нас?

Оказа се, че Руиз не е готов за подобни въпроси. Първото, което му хрумна, бе да се опита да измисли максимално убедителна лъжа. Истината би могла да провокира леталната мрежа. Естествено, усилията на Накер, нелегалния мозъчен навигатор, а също и фактът, че мрежата се бе разтегнала значително по време на неуспешното му бягство от робските казарми, доста бяха намалили силата на въздействието й. Обаче ако Руиз отново се озовеше в ръцете на Кореана или попаднеше в нелегалната лаборатория на геншите, мрежата непременно щеше да се задейства, а той — да загине. В сравнение с всичките тези опасности рискът от разкриването пред фараонците не беше чак толкова голям. В края на краищата дори и някой от тях да се върнеше на родната си планета, това щеше да стане след като паметта му бъде подложена на специална обработка.

Агентът изведнъж почувства колко го е изморила необходимостта непрекъснато да лъже…

— Сигурни ли сте, че искате да научите цялата истина?

Долмаеро мрачно кимна. Върху лицето на Молнех се четеше обичайното дружелюбно любопитство. Фломел сви устни презрително, опитвайки се да покаже незаинтересованост.

— Моля те, Руиз, разкажи ни! — с нежен глас се обади Низа.

И той им разказа.

Обясни им, че е наемен агент, професионален шпионин и убиец, че работата му е изпълнена с насилие, болка и ужас. Изглежда никой от слушателите му не изпита изненада или възмущение, включително и Низа. На Руиз дори му направи малко неприятно впечатление лекотата, с която тя прие жестоката истина. Още едно напомняне за огромната разлика между техните две цивилизации. Впрочем тази разлика не беше проблем за агента — поне докато Низа си оставаше Низа.

Руиз им разказа как са го наели, за да следи бракониерите, действащи на Фараон. Независимо от внезапно появилото се отвращение към лъжите, агентът не се реши да назове организацията, за която работеше. На Суук не обичаха Лигата на Изкуствата, тъй като тя беше една от най-големите междузвездни корпорации и имаше силна полицейска служба. Какво щеше да стане, ако някой от фараонците случайно проговореше в присъствие на местните жители? Обаче той не си позволи да скрие от слушателите истинския статус на Фараон. Тази информация предизвика голямо объркване и недоумение.