Рей Олдридж - Императорът на света

— Струва ми се, че Фломел е прекалено глупав и не е в състояние да си извади поука от такива уроци — отмъстително добави Низа. — Той е същият като Кроел, само че по-добре се преструва. И животът му ще завърши по същия начин. Разбира се, ако му провърви.

Главният фокусник почервеня и стисна юмруци. На Руиз му се стори, че той възнамерява да удари девойката. Агентът се приготви да се намеси. Сърбяха го пръстите от желание да прекърши мършавия врат на фокусника. Най-накрая му се предоставяше подходяща възможност да се избави от толкова опасния спътник, а заедно с него и от напрежението, натрупало се през дългите дни плен.

Фломел погледна противника си в очите и изплашено отстъпи назад. Лицето му пребледня като на мъртвец и се покри с капки пот. Руиз въздъхна дълбоко и се постара да се вземе в ръце. Наложи се да се напъне, за да махне от лицето си злата усмивка, много подобна на озъбването на хищен звяр.

Останалите също изглеждаха изплашени, дори Низа се постара да се отдръпне по-надалеч, сякаш позагубила доверие в своя любовник и покровител. Сърцето на Руиз се сви, той се опита да се усмихне колкото се може по-ласкаво. Ответната усмивка на девойката беше искрена, макар и в нея да се долавяше известно напрежение. Руиз едва ли можеше да я осъжда за това — напълно можеха да му се доверят само откачени или глупаци… А Низа не беше нито от едните, нито от другите.

— Е — меко изрече той, — ако искаш, можеш да почакаш Кореана тук. Тя ще се появи след два-три дни. Тази скала ще ти послужи за навес, но не можем да ти оставим никаква храна. И все пак — той отново се усмихна с лоша усмивка, — почти мога да ти гарантирам, че ще загинеш съвсем не от глад.

Фломел погледна в краката си и тихо попита:

— Какво ще ме посъветваш, уважаеми старейшино на гилдия?

Долмаеро каза с видима неохота:

— Според мен, маестро Фломел, Руиз Ау е единствената ни надежда. Ние сме като бебета, озовали се в пустинята, където е пълно с пясъчни вълци. Докато ни позволява, сме длъжни да го следваме.

— Приемам съвета ти и благодаря — измънка илюзионистът.

Руиз изпита голямо разочарование.

Той огледа нещата, които бяха успели да спасят от разрушения кораб. Закрепи за колана си отломомета на Мармо — единственото полезно оръжие сред тези, които имаха на разположение. От колекцията на Банеса си взе старинния кинжал, тежък нож-щик с две остриета, малък дамски двуостър нож с релефни остриета, чийто калъф можеше да се закрепи за крака, и къса медна палка с топка с шипове на върха. По-съвременните оръжия — като парализатора и няколкото жилещи търсачи — за съжаление бяха програмирани да се подчиняват единствено на собственика си.

Руиз даде кинжала на Долмаеро, който явно не знаеше какво да прави с оръжието. Много поколения фараонци бяха израснали, без да им е познато понятието война, така че от старейшината не можеше да се очаква много, ако им се наложеше да се отбраняват.

— Кинжалът трябва да се закрепи за колана… Не, не така — че ако се спънеш, ще се самокастрираш — заобяснява му Руиз.

Дамският нож се падна на Низа.

— А как да го нося? — попита тя.

— Ще ти покажа.

Руиз застана на колене и повдигна края на дългата й риза, наслаждавайки се на докосването до копринената кожа. Ножът се озова от вътрешната страна на бедрото й и мъжът с усилие си наложи да отдръпне ръката си. За миг му прималя от желание. Осъзна, че все още се намира във властта на безумните романтични пориви, с които го бе наградил мозъчният навигатор Накер.

Молнех получи палката.

— Жалко, че арсеналът е толкова беден — измърмори предводителят.

— Няма значение — Молнех с възторг размахваше новата играчка. — И това ни е достатъчно.

Руиз нави ръкава си и привърза стилета за вътрешната страна на ръката си с парче здрава тъкан.

Фломел пристъпи напред.

— А къде е моето оръжие? — попита той.

Агентът се обърна към фокусника, поразен от неговата наглост.

— Извинявай, ама на теб едва ли ти трябва оръжие, по-остро от ума ти.

Илюзионистът отвори уста и понечи да възрази, но после премисли и се задоволи с мрачен поглед.

— Е — каза Руиз, — ето какво ни предстои…

Захранващият блок на кораба се оказа разрушен, поради което беше невъзможно да се използват намиращите се на борда оръжейни механизми. Жалко — в противен случай биха се опитали да устроят засада на Кореана, която непременно щеше да се появи през следващите дни.

Руиз обясни на спътниците си плана за действие. Трябваше да преодолеят планинския проход. После, ако е възможно, да достигнат до някое селище или поне до удобен път. Необходимо бе да се доберат до космодрум и възможно най-бързо да напуснат Суук.