Рей Олдридж - Императорът на света

Тези нерадостни мисли очевидно се бяха изписали върху лицето му, защото Низа го попита с тон, изпълнен със загриженост и безпокойство:

— Какво се е случило, Руиз? Може би това е по-милосърден начин, но при нас на Фараон още не са се научили да променят човешкия мозък.

— Милосърден? — агентът се разсмя горчиво. — Не. Геншите правят от хората кукли, послушни марионетки. Нещо, което вече не може да бъде наречено човек. Геншите щяха да ме превърнат в машина. Но най-страшното е, че дори не бих забелязал това. И ако в един прекрасен ден господарят поиска да разпоря собствения си търбух и да нарежа червата си на парчета, аз бих сметнал това за съвсем разумна молба и незабавно бих я изпълнил. Ала дори тогава нямаше да разбера, че съм престанал да бъда самостоятелна личност.

Всички мълчаливо се опитваха да проумеят отвратителната картина, нарисувана от Руиз. Дори Фломел, старателно давайки си вид, че изобщо не слуша разговора, изглеждаше потресен.

След малко Долмаеро боязливо погледна към небето, почеса се по тила и замислено попита:

— Не искам да се покажа неучтив, но… ако нещата стоят така, както ни разказа, и тези генши могат да вършат такива работи, защо не владеят целия свят? Или все пак го владеят?

Руиз за пореден път бе изумен от гъвкавостта на мисленето на старейшината.

— Добър въпрос. Но нещата не са толкова прости. За пълното променяне на човешкия мозък те трябва да изхарчат толкова жизнени сили, че за възстановяването им отива прекалено много време. На геншите им е по-лесно само лекичко да променят мозъка. Това е значително по-безопасно.

В този момент Руиз се запита защо Кореана беше готова да заплати астрономическа сума за деконструкцията на петима роби. Обаче веднага установи, че при мисълта за бившата му господарка главата започва да го боли непоносимо.

През болката пробягваше лавина от мрачни спомени. Фактораторката на Лигата на Изкуствата на Дилвърмуун, която го бе наела да изпълни настоящата задача… после геншът, работещ за Лигата и занимаващ се с монтирането на императиви и летални мрежи. Руиз твърдо реши никога повече да не позволява някой да бърника из мозъка му. И изобщо, ако успееше да се измъкне жив от ситуацията, в която бе попаднал, нямаше да е зле да си смени работата… Впрочем, сега беше рано да се правят подобни планове…

— Освен това — продължаваше да обяснява той на своите спътници, — геншите не са технологична раса. Те не могат или не искат да произвеждат машини, за да увеличат своите възможности. В противен случай тази раса наистина би могла да придобие власт над пангалактическите светове. Да, от време на време на някой генш му се удава да достигне до доста високо положение, след като превърне в роботи няколко влиятелни човешки същества. Отчасти това е въпрос на късмет, но общо взето властта като такава не ги интересува особено много. Освен това не са чак толкова много, а и повечето от тях са пленници.

— Мисля, че такива роби струват доста скъпо, ако е възможно да ги накараш да работят за господаря си — отбеляза Долмаеро.

— Да, страшно скъпо — съгласи се Руиз.

Наложи се да признае пред себе си очевидния, но неприятен факт, че Лигата на Изкуствата изобщо не се интересуваше от търговците на роби, работещи нелегално на принадлежащия й Фараон. Агентът трябваше да отведе емисарите на могъщата организация до анклава на геншите на Суук.

Руиз се убеди, че корабът се е спрял на ръба на отвесна пропаст. Долмаеро се усмихна, проследявайки погледа му:

— Виж ти, как ни провървя. Трябва да продължа да се държа близо до теб, Руиз Ау.

— Още е прекалено рано да се надяваме на благополучен изход. Късметът идва и си отива, старейшино на гилдия.

— Как мислиш, какво да правим сега?

На този въпрос неочаквано отговори мълчалият до момента Фломел:

— Мисля — с кисел тон произнесе фокусникът, — че трябва да се доверим на милосърдието на лейди Кореана. Тя със сигурност ще разбере, че ние не сме виновни за нещата, извършени от този скитник без потекло. Сигурен съм, че благородната господарка скоро ще се появи и ще ни измъкне от това страшно място.

Руиз гръмогласно се разсмя. Останалите фараонци гледаха Фломел с такова смайване, сякаш той беше диво животно в зверилник. Долмаеро съкрушено поклати глава, а Молнех още веднъж се опита да разубеди бившия си началник:

— Сега не е време за шеги, да не говорим, че и в по-добри времена твоите шеги трудно можеха да се нарекат сполучливи. Не разчитам особено много на добротата на лейди Кореана. Нима не помниш колко милосърдно тя преряза гърлото на Касмин, твоя любим надзирател?