Рей Олдридж - Императорът на света

Руиз бе имал опасения, че катерът може да прескочи върха. Интересно, какво ли имаше от другата страна на склона — полегат наклон към долината или пропаст? Не помнеше. В последните минути на полета цялото му внимание беше съсредоточено върху лицето на Кореана.

Но ето че корабът престана да се тресе и окончателно се спря. До слуха на Руиз достигнаха доста характерни звуци — Фломел повръщаше. Видеоекранът беше тъмен, контролният пулт беше изкорубен при падането.

— Е — рече агентът, — все още ни върви.

Той се обърна и огледа останалите бегълци.

Бледата Низа се бе вкопчила конвулсивно в амортизационната мрежа. Молнех, накриво усмихвайки се, се опитваше да се отдалечи колкото се може повече от Фломел. Долмаеро безизразно гледаше в люка.

Главният фокусник най-накрая успя да се справи със стомаха си.

— Ще дойде ден, в който ще съжаляваш за постъпките си, човеко от простолюдието! — изсъска той, отчаяно опитвайки се да си поеме въздух, като изхвърлена на брега риба. — Ти разруши вълшебния кораб на лейди Кореана и ние останахме в дивата пустош, без надежда някой да ни помогне.

Руиз въздъхна тежко:

— Всеки идиотизъм трябва да си има граница. Нима още не си разбрал, че твоята „милостива господарка“ се опита да ни размаже в скалите заедно с катера си?

Той посочи към люка, зад който се виждаше тъмния склон.

Фломел му отвърна с откровено злобен и недоверчив поглед.

— Глупости. Ако не се беше намесвал в управлението, и досега щяхме да следваме местоназначението си с удобния и безопасен кораб. Ако се надяваш, че ще повярвам дори на една от лъжливите ти думи, ти ме бъркаш с някой друг.

— Можеш да си спокоен, аз съм прекалено предпазлив, за да те подценявам. Но все пак в едно си прав — ако не се бях намесвал, ти и досега щеше да си седиш в товарния трюм. И това щеше да е най-добрият изход за всички — уморено каза Руиз.

— Като говорим за товарния трюм, какво става с Кроел? — с дрезгав глас попита Долмаеро, прекъсвайки краткото мълчание.

Агентът сви рамене:

— Страшно съжалявам, но Кроел загина.

Останалите, изглежда, не разбраха.

— Как разбра за това? — смаяно попита Молнех.

Руиз се изправи.

— Аз го убих. И именно затова всички ние останахме живи.

За щастие аварийният шлюз беше оцелял и мъжете успяха да го отворят ръчно. Бегълците побързаха да се измъкнат навън, но Руиз и Долмаеро се забавиха при обезглавеното тяло на Кроел, оглеждайки малката дупка, пробита в стената на машинното отделение. Старейшината внимателно изгледа спътника си.

— Как се сети за това?

— Не знам. Внезапно ми хрумна, просто късмет. Или поне за нас, останалите. Макар че дори и да не го бях направил, Кроел пак щеше да загине, но заедно с нас. Хайде, помогни ми с тези пакети. Запасите трябваше да ни стигнат за още едно денонощие, но сега, когато станахме по-малко, сигурно ще можем да изкараме с тях поне няколко дни.

Долмаеро нарами торбата с хранителните припаси:

— На Кроел така или иначе не му оставаше много живот. Душата му вече беше напуснала тялото — той сви рамене и се извърна. — Не се обиждай, моля те, но ти си много странен човек, Руиз Ау. Убиваш враговете си с лекотата, с която останалите смачкват дървениците, а после съжаляваш за смъртта на Кроел, който нищо не значеше за теб. Интересно, между другото, колко ли дълго ще продължи така изумително да ти върви?

— Нека само офейкаме от Суук. За повече късмет не се моля.

Руиз огледа малката група оцелели. Всички освен Низа изглеждаха объркани и нещастни. Фактът, че в последно време чарът на девойката въздействаше толкова силно на агента, бе станал причина за много от проблемите му… Но ситуацията си имаше и своите приятни страни. Той отново се полюбува на кадифената й кожа, огромните тъмни очи, дългите черни къдрици — гъсти, меки, с бакърен оттенък; на грациозното й тяло и дългите крака. Освен това Низа притежаваше остър ум и изумително силен характер.

Руиз се усмихна на момичето. Тя му отговори с такъв нежен поглед, че Фломел не можа да се сдържи и изфуча възмутено.

Оказалият се не по своя воля в положение на предводител мъж, прехвърли погледа си върху илюзиониста. Той беше мършав човек на средна възраст, с прекалено суров поглед и дразнещи надути маниери. Върху голия му череп се открояваха татуировките на старши фокусник. Фломел, който бе роб на Кореана също като всички останали, категорично отказваше да признае положението си на зависимост. Тепърва предстоеше да бъде убеден, че красивата дама е възнамерявала да продаде трупата на онзи, който заплати повече.