Рекс Стаут - Почти мъртъв

Върнах се в кантората и заварих Зелма да седи безучастно със свити рамене и клюмна ла глава. Очите й бяха затворени. Улф я по моли да остане за вечеря, както и да пренощува под един покрив с нас. Можеше да му потрябва. Бях сигурен, че причината да я за държи е съвсем конкретна. Паркър спомена за възможността да вземем сейфа до обед на другата сутрин. Щяхме да имаме нужда от Зелма, а Улф по принцип винаги подлага на съмнение точността на жените. Ето защо беше готов да вкара в ход цялото си красноречие, за да му се повярва колко приятна е южната стая — точно над неговата, с чудесно легло и много слънце, за съжаление без отстъпка в цените за нощувка и храна.

Тя стана. Отидох с нея до антрето.

— Безнадеждно е, нали? — Това не беше въпрос. Потупах я професионално по рамото и се помъчих да я убедя, че едва сега започваме.

В кантората Улф ме попита за Лесър. Раз казах му за хилавия младеж и Дилиа Брандт. Очаквах да го познава някой от четиримата. Не се впечатли много. Измърмори, че ще из прати Фред Дъркин да провери.

Изведнъж се сетих за Стебинс, но Улф се беше настроил за вечеря. Освен това имаше нужда да прехвърли разговора си с приятели те на мисис Моллой. Въздъхна дълбоко.

— По дяволите! Никаква следа и никаква вероятност да се появи скоро! Не ми се яде!

Изсумтях и заявих, че това е най-малкото, което би ме разтревожило в момента.

Не се наложи да се обаждам на Пърли.

След вечеря отидохме с кафето в кантората. Фред Дъркин се беше върнал преди нас без новини от театъра и бара отсреща. Радвах се, че имаме най-сетне нещо по-свястно за него — Уилям Лесър. Трябваше да издири къде живее, какво работи и бил ли е свободен в 11,48 в сряда вечерта. Последното не си струваше труда, тъй като двете семейства не го познаваха. Улф надуши някаква дреболия и настоя да се проучи.

След Фред пристигна Ори Кедър. Донесе пакет с най-различни неща от кашоните в апартамента на Моллой — едно през друго по-незначителни. Разтворихме го на бюрото ми и заразглеждахме сякаш съкровище, през цялото време Улф си четеше книгата, извадихме календар с кратка бележка на сряда — 2 януари — „Да се обадя на Б.“, купчина рекламни дипляни от Южна Америка, десетина кибрита от ресторанти, които е посещавал, копия с индиго от писма и други подобни. От писмата най-вълнуващото беше до корпорацията Пиърсън за електроуреди с рекламация на електрическите им самобръсначки.

— Не ми се вярва — казах на Ори. — Сигурно си взел някой друг пакет.

— Честна дума — се закле той. — Никога не съм предполагал, че ще намеря такива боклуци.

— И никакви следи от чекови кочани?

— Нито един!

— Майкъл Моллой си го бива — казах на Улф. — Убиват го изведнъж в разцвета на живота му, както се казва, и в кантората няма едно нещо, с което да се захванеш — дори и телефона на бръснаря му! Абсолютно нищо.

— Не бих казал разцвет на живота.

— Това Няма значение. Ако не е очаквал да бъде убит…

Иззвъня входният звънец. Отидох до вратата и запалих външната лампа. Погледнах през стъклото и се обадих на Улф, че идва Креймър. Беше сам.

— Ори, изчезвай в другата стая! И вземи всичко със себе си. Докато Креймър влиза насам, можеш да се измъкнеш. Утре ще ми докладваш, — Улф беше откъснал поглед от книгата.

Почаках, докато Ори събере съкровището. Обикновено, когато видя зад вратата яката фигура и кръглото, червендалесто лице на инспектора, не свалям веригата. Този път отворих широко и го поздравих любезно.

— Здравей, Гудуин. Тук ли е Улф?

Това е нещо като чувство за хумор. Инспекторът много добре знае, че Улф е вътре, тъй като никога не се случва да бъде навън. Ако ми беше симпатичен, щях да му отвърна в неговия стил, че Улф е отишъл да покара кънки в центъра Рокфелер. Освен това донесеното от Ори съвсем уби желанието ми да се шегувам. Той не ме изчака да го придружа. Когато се върнах, вече седеше на чер вения кожен стол и се гледаха свирепо с Улф. Правят го по навик. От ситуацията зависи да ли ще преминат към приятелски обмен на информация, или ще продължат с яростна размяна на обиди. Този път Креймър поведе разговора доста спокойно. Започна с обещанието ми да се обадя на сержант Стебинс — не го бях изпълнил. Улф измърмори, че не е предполагал инспекторът да го посети лично, за да научи нещо, което може да се предаде и по телефона.

— Но не беше предадено — Креймър изръмжа.

— Сега ще узнаеш всичко — Улф отговори на свой ред.

Креймър се настани по-удобно.

— Тъй като съм тук, има по-важни неща от Джони Кимс. Всъщност каква задача трябваше да изпълни той снощи?