Рекс Стаут - Почти мъртъв

— Какво му каза, Арчи?

— Че правим всичко възможно да се доберем до нещо и ще го уведомим веднага, щом попаднем на следа.

Улф отново се обърна към четиримата.

— Исках да говоря първо с вас. Интересува ме дали Кимс е разкрил това, което ви заплашва. А може би съществува и някой друг?

В този момент Фани Ъруин изведнъж заяви:

— При мен нямаше нищо съмнително! — Вече не се държаха с Том за ръце.

— Точно това искам да разбера, мисис. В. полицията чакат от мен вашите имена. Не мога да отлагам повече. Ако ви е по-лесно разкажете всичко на мен или предпочитате да отидете там?

— Боже мой! — изпъшка Том. — Каква ужасна каша!

— И всичко това благодарение на Вас. — Аркоф се нахвърли върху Улф — и вашия Кимс. — Обърна се и към мисис Моллой. — А ти, Зелма, си в дъното на тази бъркотия!

— Остави Зелма на мира! — извика Рита ядосано. — Тя си знае какво преживя и това й стига! — Вече не се цупеше. — Продължавай те, мистър Улф! Хайде да свършваме с всичко най-сетне! Вашият сътрудник дойде у нас. Имахме среща със съпруга ми, за да вечеряме някъде навън. Представи се и каза, че прави разследване по процеса Питър Хейс. Помислих, че иска да провери алибито на Зелма и му казах, че е била с мен през цялото време. Той обаче се интересуваше по-скоро от поканата. Попита ме кога реших да поканя Зелма. Обясних, че това стана в ресторанта след обаждането на Том, щом разбрах за главоболието на Фани. На въпроса му, защо съм предпочела точно Зелма, отговорих, че я харесвам и обичам да бъда в компанията й. Том също предложи да поканим нея и не се наложи да уточнявам защо — вече бях направила избора си. Това е всичко. Закъснявах, а и нямаше какво повече да кажа на Кимс. Всъщност има още нещо. Той попита кога може да се срещне със съпруга ми. От говорих, че ще се върнем около 10 часа.

— Успяха ли да се срещнат?

— Да. Когато се прибрахме вкъщи, малко след 10 часа, той ни чакаше във входа.

Улф погледна въпросително към Аркоф. Джери се поколеба за миг и сви рамене.

— Останахме там. Не го поканих в апартамента, защото трябваше да преглеждам сценарии. Зададе ми същите въпроси като на Рита. Не му казах кой знае какво. Още повече, че не аз, а Рита беше говорила с Том по телефона. Опита се да хитрее с въпроса защо точно Зелма сме поканили, писна ми и го пратих да си гледа работата.

— Беше ли разговарял със семейство Ъруин?

— Мисля, че не.

— После Кимс си тръгна, предполагам.

— Сигурно. Оставихме го долу и взехме асансьора.

— Значи вие със съпругата си се качихте в апартамента.

— Точно така.

— Какво правихте после? Аркоф нервно въздъхна.

— Ако преди половин час знаех, че ще трябва да отговарям къде съм бил по време на убийството, бих се усъмнил, че някой от нас тук не е с всичкия си.

— Реакцията ви не ме изненадва. Много често този въпрос се възприема като неуместен. Та къде бяхте?

— Бях в апартамента и работих над сценариите до полунощ. Съпругата ми беше в другата стая. Отсъствието на единия от нас щеше да се забележи. Бяхме само двамата.

— Звучи убедително, а може да се каже и по друг начин — добре обмислено. Мисис Ъруин, щом Кимс е знаел, че е Ваша идеята за мисис Моллой, предполагам, че се е срещнал с Вас.

Изражението на Том говореше колко му липсва ръката на съпругата му. Понечи да каже нещо, но се спря. Набра смелост и продължи.

— Не бих казал, че ми харесва всичко това. Ако някой трябва да ме разпитва по повод на убийството, предпочитам да отида в полицията.

— Том, прекаляваш! — Фани не издържа. — Мистър Улф няма да те изяде. Поучи се от Рита! Мога ли да разкажа как точно беше, мистър Улф?

— Защо не, ако сте била там, мисис.

— Разбира се, че бях. Какво му беше име то на този ваш сътрудник.

— Джон Джозеф Кимс.

— Точно така. Той дойде в 9 часа, когато ние излизахме. Обещахме на наши приятели да се отбием и може би нямаше да бъдем вече вкъщи, ако не се наложи прислужницата да оправи хастара на мантото ми. Повтори същото както при Рита, за подновяване на процеса срещу Питър Хейс. Със съпруга ми коментираха телефонния разговор в ресторанта.

— Разказът на мистър Ъруин съвпадна ли с този на мисис Аркоф?

— Естествено. Как иначе? С единствената разлика, че аз предложих да поканят Зелма. Имам й доверие. Аз съм доста ревнива. И приятелите ми го знаят. Останах с впечатлението, че Кимс има още въпроси, но трябваше да тръгваме. Мантото ми беше готово, и нямахме какво повече да споделим с него.

— Съпругът ви каза ли му, че идеята за мисис Моллой е Ваша?