— Сигурна съм в това. Нали Том?
— Да.
— После отидохте на гости. До колко часа стояхте у приятелите си?
— Не беше късно, около 11 часа. Оказа се доста скучно, а и съпругът ми беше уморен. Върнахме се и си легнахме. Ние спим в една стая.
Улф направи гримаса, но се усети и бързо я свали от лицето си. Мисълта да спи в една стая с когото и да било го влудява.
— Следователно вие и съпругът ви сте говорили с Кимс само веднъж или се срещнахте пак?
— Но това бе невъзможно!
— А вие, мистър Ъруин?
— Не съм се виждал с него втори път.
— Съпругата ви всичко ли каза, или имате да добавите нещо?
— Така е както го разказа тя. Мога само да ви осведомя, че прислужницата ни не си отива през нощта. Онази нощ също беше в къщи.
— Благодаря ви. Това ще ни помогне, ще го включа в доклада си за полицията. Мисис Ъруин, още една малка подробност, ако позволите. Представете си, че още през деня решавате да не ходите на театър. Бихте могла да споделите между другото с приятелка по телефона, че Зелма ще отиде вместо Вас. Така ли беше?
— Съвсем не. Реших да остана в къщи след като съпругът ми се прибра.
— Тогава изведнъж ви заболя главата.
— Не разбирам какво имате предвид под „изведнъж“. Цял следобед лежах и вземах лекарства. Надявах се да ми мине.
— Често ли страдате от главоболие? Ъруин избухна.
— Какво общо има това с убийството?
— Може и да няма, мистър Ъруин, — призна Улф, — но при липса на улики твърде дребни неща се оказват важни.
— Струва ми се, че нищо няма да излезе — додаде Аркоф. — Защо всъщност сте се насочили към мисис Моллой? Ако някой друг е убил съпруга й, то този човек е познавал Моллой. Просто му се обажда и иска да се срещнат насаме. Моллой го поканва в апартамента, като разбира, че Зелма ще ходи на театър. Възможно е да е било и така.
— Прав сте — съгласи се Улф. — Затова трябва да се изясни точно този момент с по каната на мисис Моллой. И сигурно щяхме да сме приключили досега, ако не бяха уби ли Кимс. Кой и защо го е убил?
— Някакъв идиот или маниак!
— Може. Аз обаче не поддържам тази версия. Вашите разкази дотук ме удовлетворя ват, но дори и да не сте съучастници, с вас не съм свършил, колкото и неприятно да ви звучи. Искам да ми кажете точно какво стана вечерта на 3 януари в театъра. Какво има, Арчи?
— Сър, преди това да приключим с миналата вечер и убийството на Кимс — обърнах се към четиримата, — спомена ли той името Бил Лесър на някой от вас?
Не бяха го чували. Не винаги по реакцията на неочакван въпрос може да се съди за от говора. Някои хора се владеят прекрасно. Ако тези пред мен познаваха Лесър, то те бяха отлични артисти. Гледаха ме в очакване да им кажа кой е. И Улф искаше да знае същото, но не го показа. Продължихме с разпита.
— Доколкото съм информиран, мисис Моллой и мисис Аркоф са заели местата си преди започване на представлението. Един час след това се появяват съпрузите, вече по сетили бара отсреща. Така ли е, мистър Аркоф?
И двамата не обърнаха никакво внимание на думите на Улф. Според тях щом не са убили Моллой, а това беше абсурдно твърдение, нищо друго нямаше значение. Не намираха за необходимо да обсъждат какво са правили на 3 януари. Улф ги заплаши, че ще обясняват в полицията отказа си да сътрудничат при разследването.
Тогава Рита не се стърпя и предупреди съпруга си да престане да спори, защото така само се протакат нещата и става по-лошо. Неочаквано тя отсече сърдито:
— Какво толкова обидно има? Признайте си, че пак прекалихте в бара!
Джери я унищожи с поглед и започна да говори.
— Рита и аз се видяхме със Зелма във фоайето на театъра в 8,30. Дамите влязоха в салона, а аз останах да чакам Том. След няколко минути той дойде и призна, че му се пийва нещо. Каза още, че не си пада по пиеси за Жана д’Арк. Прекосихме улицата и му ударихме по няколко. Върнахме се в края на първо действие.
— Потвърждавате ли казаното, мистър Ъруин?
— Да, напълно.
Улф обобщи с повдигане на ръката си.
— Всичко е толкова просто, господа. Защо беше тази паника? Излезе само една нова интересна подробност — Ъруин не понася пиеси за тази мъжкарана Жана д’Арк. За да разберете какво значи разследване, ще споделя с вас, че сега мога да изпратя десетина от моите хора да обиколят приятелите и познатите на мистър Ъруин, да разберат изказвал ли е някога подобно мнение за Жана д’Арк и пиесите за нея. Съмнявам се обаче, че ще стигна чак до там. Някакви въпроси от ваша страна?
Никой нямаше въпроси. Рита стана и отиде при Зелма. Скоро и Фани направи също то. Мъжете се спряха при тях за малко и се отправиха към входа. Взеха палтата си и за чакаха. Когато всички бяха готови, отворих вратата. На излизане чух Рита да казва, че е поканила Зелма на вечеря, но не й било до това. Рита съчувствено бе приела отказа й.
Читать дальше