Рекс Стаут - Почти мъртъв

— Знам, че те интересува, но не мога да задоволя любопитството ти, колкото и голямо да е то. Попитай адвоката на Питър Хейс, Фреър! Може и да имаш късмет.

— Кажи ми, Питър Хейс и Пол Херълд едно и също лице ли са?

— Вчера Хейс е споменал пред Гудуин, че не е Пол Херълд. И Мърфи го твърди, както ти сам каза.

— Защо е тогава тази гонитба?

— Защото са предизвикани две мои слабости, които в комбинация ме карат да действам — любопитството и користолюбието ми. Мистър Креймър, продължавам да твърдя, че съм напълно искрен. Разбира се, запазвам част от информацията за себе си и това е понятно. Малко бира?

— Не, благодаря. Трябва да тръгвам, за да успея с Аркоф и Ъруин.

— Значи делото Хейс се подновява. Би ли ми отделил още една минута? Какво точно имаше в джобовете на Кимс?

— Вече ти казах, нищо особено. — Креймър се изправи.

— Бих желал да разполагам с точния списък на намерените вещи.

Инспекторът изгледа Улф. Трудно му беше да разбере какво мисли, въпреки че имаше голямо желание за това.

— Свържете се с кантората ми, Гудуин! Набрах номера. Бях изненадан, когато Креймър взе слушалката от ръцете ми. Предположих, че ще нареди някой да ми издиктува списъка по телефона, но не стана така. Страхуваше се да не попитам за нещо друго… След малко започна сам да изрежда:

Шофьорска книжка

Карта за осигуровки

Карта за самоличност

2 билета за бейзбол на 11 май

3 лични писма в пликове

Изрезка на статия от вестник за флуора в питейната вода

22. 16 долара в банкноти и монети

Пакет цигари 2 кибрита

Ключодържател с 4 ключа

1 носна кърпа

Химикал

Молив

Джобно ножче

Канех се да подам написаното на Улф, когато Креймър се пресегна и го взе. Прочете го и го остави на масата.

— Много благодаря, мистър Креймър. Възможно ли е нещо дребно да изчезне от джоба на Кимс преди съставянето на протокола?

— Теоретически — да, но е малко вероятно. Мъжът и жената от паркираната кола са уважавани и почтени граждани. Мъжът е отишъл до тялото, докато жената упорито натискала клаксона. След няколко минути спрял полицай. Той първи докосва трупа. Защо питаш? Липсва ли нещо?

— Да, пари. Арчи, колко долара даде на Джони за харчене?

— Сто, сър.

— Като прибавим към тях и част от неговите… Мистър Креймър, далеч съм от мисълта, че някой от вашите хора ги е присвоил, но това са всъщност мои пари. Ако случайно ги намерите…

— Крайно време е да престанеш с тези номера! Бъди сигурен, че и без това трудно те понасям! — процеди през зъби инспекторът, профуча край нас като разярен слон и напусна кантората.

— Страшен си! — казах на Улф. Най — после открихме нещо! На кого мислиш е дал Кимс стоте долара?

— Не е трудно да се предположи. Мисля, че ще споделиш подозренията ми. Подкупил е някого.

Без съмнение. Джони имаше слабости, но това са пари. Твоите долари са си твои и не би злоупотребил с тях. Сещаш ли се вече на кого ги е дал?

— Имам известни предположения, но трябва да се проверят. Да си представим, че си на мястото на Джони. След срещата с мисис Аркоф, отиваш у Ъруин. Те се готвят да излизат, като се забавят малко. Прислужницата се заема с мантото на мисис Аркоф. Помни, че идеята да поканят мисис Моллой е на мисис Ъруин. Искаш да разбереш дали е така, но дрехата е готова и те излизат. Излизаш и ти. Слизате с асансьора. Имаш един час до срещата с мистър Аркоф. Той е последният в списъка. Какво ще направиш?

— След като семейство Ъруин се отдалечат, ще се върна да поговоря с прислужницата.

— Как мислиш, Джони би ли постъпил така?

— Сто на сто!

— Значи така е станало. Трябва да го проверим. И то веднага. Ако прислужницата е взела твоите 100 долара, няма да откаже и следващите. Сега е 10,50. Да й звънна ли?

— Не е много разумно. Ъруин може да са в къщи.

— Нищо не ми струва да опитам.

— Опитай тогава!

Набрах номера и след четири свободни сигнала чух женски глас. С носов тембър по-исках да говоря с мисис Ъруин. Оказа се на телефона. Подържах слушалката малко и после затворих.

— Беше мисис Ъруин. Налага се да почакаме до сутринта. Ще взема името на прислужницата от мисис Моллой.

— Само внимателно да не направим грешка!

Улф даде съгласието си.

— Довеждам я тук и я разпитвам в сутерена с кибритени клечки под ноктите! А сега ми позволи да кажа нещо сериозно. Не ме изненада настойчивостта ти да разбереш какво е имало в джобовете на Джони, но това, че обърка Креймър с абсурдната идея да си по искаш доларите обратно, е почти гениално. Никой не би го направил по-добре от теб! Искам да кажа, че си несравним. Надявам се да не го възприемеш като комплимент.