Рекс Стаут - Почти мъртъв

Като свърших, попита:

— Нищо друго ли нямаше вътре?

— Съвсем нищо. Очите ми не се отделиха от Дегън.

— По дяволите! — Улф пак беше недоволен. — Само пари! Без всякакъв документ или други писмени сведения. Надявах се да има още нещо. Повече не ми се стои прав.

Отидохме в кантората. Дегън седеше на червения кожен стол с пура в ръка и носът на Улф започна да потрепва леко.

— Господа, извинявам се, че ви задържах, но на масата никога не говоря за работа. Научих какво има в сейфа — солидна сума, бих казал. Какъв е въпросът ви, мистър Дегън?

— По — точно няколко въпроса, сър, но преди това искам да ви благодаря за обеда. Сервиран ми беше най-хубавият омлет, който съм ял в живота си.

— Ще кажа на мистър Бренър. Положително ще се зарадва, а сега — въпросът…

— Бих го нарекъл чисто любопитство. — Духна облак дим в лицето на Улф. — Очаквахте ли в сейфа да има толкова пари?

— Не очаквах нищо, мистър Дегън. Искаше ми се каквото и да има там, да мога да го използвам при разследването.

— Вярвам ви и съм далеч от всякакви съмнения, не съм подозрителен по природа. Много хора могат да го потвърдят. Но след като върху мен пада отговорността за тези пари, се питам какви са претенциите ви към част от сумата, като възнаграждение за това, което правите в момента.

— Този въпрос трябва да го задам аз, а не вие. Представете си, че поискам от парите.

— Значи искате.

— Не съм казал това, но ако примерно поискам?

— Не знам как да ви отговоря. Честно казано, вече съжалявам, че се съгласих. Направих го, защото Зелма пожела, в името на идеята за спасяването на Питър Хейс. Тя няма да приеме нищо за себе си, а вие може би смятате, че от тази сума ще ви платя разходите по разследването. В случай, че има наследници, те трябва да знаят къде са част от парите. Разбирате ме, предполагам.

— Разбирам ви и отговорът ми е, че няма да приема нито долар, дори и да ми предложите.

— Мога ли да ви вярвам и защо още в началото не го казахте?

— Трябва да ми вярвате. Сега аз имам въпрос към Вас. Вие познавате Моллой от няколко години. Как се е сдобил той с тези пари?

— Не ми е известно. Не предполагах, че Моллой има такова състояние. — В гласа на Дегън се усети известно раздразнение.

— Моля ви за малко търпение. Не искам да ви предизвиквам. Целта ми е да ви накарам да помислите. Близки ли бяхте с него?

— Не особено. Отвреме-навреме като приятели си помагахме. Купувах идеи във връзка с инвестиции на компанията, за която работя. Той е специалист в някои области на търговията с недвижими имоти.

— Какво получаваше за това?

— Средно до 23 000 долара годишно. Не мисля обаче, че за него това беше единствен източник за печалби. Занимаваше се с комисионерство, а имаше и някакъв свой бизнес. Не сме говорили по тези въпроси. Той умееше да мълчи.

Улф повдигна глава.

— Мистър Дегън, надявам се, че отговорът ми на Вашия въпрос ви удовлетвори. Сега вие трябва да ми помогнете. Искам да знам откъде Моллой има тези пари. Помислете спокойно! Сигурно ще си спомните нещо. Трябва да направим всичко, което е по силите ни заради мисис Моллой.

— Ще се опитам — Дегън погледна часовника си. — Извинете ме, но закъснявам за среща. Ще се обадя, ако измисля нещо. Всъщност познавам няколко души, които са имали работа с него. Да ги потърся ли?

— При първа възможност. Много съм ви благодарен.

— Защо не попитате мисис Моллой?

Улф обеща, че ще го направи и Дегън си тръгна. Като го изпратих, видях, че Паркър също се кани да ни напусне. Изпратих до вратата и него. Обичам да отварям тази крепост за външния свят. Откачих палтото му от закачалката и му помогнах да се облече.

Заварих Улф да изхвърля в банята пепелника, ползван от Дегън. Попитах го за новини от Сол, Фред и Ори.

Върна се на мястото си, седна и звънна нервно на Фриц да му донесе бира. Не се беше обаждал никой.

Представете си сърдит хипопотам, ако можете! Това представляваше Улф в момента.

Улф не показва орхидеите си на всеки. Зависи от хората. Има някои лигаво-сантиментални, други нахални до безочливост. Тези две категории не го дразнят толкова, колкото третата — псевдопознавачите с претенции, че могат да различат една P. stuartiana от P. schilleriana. Затова съществува желязното правило, че само Фриц и аз можем да ходим там, когато поискаме. Не споменавам Теодор, тъй като той и без това не излиза от цветарниците. Когато се качи горе, шефът ни кога не слиза, независимо кой и за какво го търси и понякога имаме сериозни затруднения. Веднъж ми се случи да догоня една жена, която много пъргаво се бе добрала до последната площадка. Правилото не е нарушавано повече от 56 пъти и един от тях ми предстоеше следобеда след отварянето на сейфа. В 4 часа Улф беше в същото лошо настроение както и преди това при разговора му с Дегън. Получихме информация от Фред Дъркин за 25-годишния Лесър. Момчето живееше с родителите си на възвишението Уошингтън. Беше се бил в Корея, а като се върнал, продавал газирани напитки известно време. Не бе осъждан. Фред потвърди, че няма нищо общо с Аркоф и Ъруин. Лесър не знаеше за плановете на Моллой да отведе Дилиа Брандт в Южна Америка. Нямаше пистолет и много други неща, които отхвърлиха всякакво подозрение от него. Предложихме на Фред да се срещне с момичето му в ролята на редактора по повод на измислената статия, той отказа. Както споделих с вас по-рано, Фред добре преценява дали ще може да се справи, или не. Съгласи се да продължи събирането на данни за Лесър. С Ори се засякоха за малко. Двамата очевидци от колата само потвърдили, че убиецът бил мъж. Излишно беше да ги пита как е изглеждал — висок или нисък, тъмен или светлокос, едър или дребен, със или без мустаци. Приблизително бързо получихме от Патрик Дегън 8 имена и адреси на приятели и колеги на Моллой, които може би се досещаха откъде са парите. Ори се зае да ги разпита. Сол Панзър не се обади.