Рекс Стаут - Почти мъртъв

В 4. 30 в лицето на нашия клиент от Омаха се появи поредното сериозно затруднение, както вече ви казах, без да подозирам какво точно ми предстои. Отворих широко входна та врата да посрещна Джеймс Р. Херълд. Помогнах му да се съблече и го въведох в кантората. Подадох му стол и седнахме един срещу друг. Извиних се от името на Улф и предложих услугите си. Забелязах по изражението му, че не е дошъл само да разбере до къде сме стигнали. Този път наистина се намираше в беда. Лицето му беше напрегнато и измъчено, а в очите му нямаше искрица живот.

— Трябва да говоря с Улф, но и ти можеш да свършиш това. Бих искал подробна сметка за разходите. Лейтенант Мърфи е намерил сина ми. Вече се видяхме. Няма да възразя, ако се налага да включите и някаква такса.

Работата ставаше запечена. Знаех какво значи едно правило за Улф. Отиването ми горе щеше да сложи край на всичко. Ще настоява Херълд да го чака до 6 часа, за да обсъдят каквото има, а той съвсем не възнамеряваше да остава дълго. В края на краищата нещата могат да се уредят и по пощата. След няколко секунди решението бе взето.

— Мистър Херълд, не е моя работа да определям таксата. Това ще направи мистър Улф. Елате да отидем при него!

Придружих бившия ни клиент в асансьора до мансардния етаж, за да не притесня шефа с шума по стълбите. Мислех за Мърфи през цялото време. Ако бях при него, нямаше да му простя. Най — горе минах пред Херълд да му показвам пътя.

Човек не може да остане безразличен към богатството от багри от двете страни на пътеката, но Мърфи ни ми излизаше от ума. За какво мислеше Херълд не знаех. Улф и Теодор ги нямаше в нито едно от първите три помещения с различна температура, съответно по-ниска, умерена и тропическа. Наложи се да продължим до последното със саксиите. Двамата седяха на пейката. Улф държеше в едната си ръка саксия, а в другата туфа торфен мъх. Без да поздрави госта, като все още го мислеше за свой клиент, се обърна към мен с неприязън:

— Необходимо ли беше да идвате тук?

— Смятам, че не търпи отлагане. Мистър Херълд е дошъл за малко. Поканих го в кантората, но иска да говори с теб.

Предадох дума по дума разговора ни. Имаше няколко възможности. Аз наруших железния закон, тъй че би могъл да слезе с нас долу или да помоли Херълд да го изчака до 6 часа. Усъмних се в смелостта му да хвърли саксията към мен. Улф избра друг вариант. Обърна ни гръб и остави всичко на пейката. Загреба с една лопатка от някаква смес в близкото каче и я заизсипва в саксии — на пълни общо седем.

— Водили сме подробен отчет на разходи те, нали Арчи?

— Да, сър.

— Напиши на клиента фактури, като включиш днешния ден и прибави таксата, която е 50 000 долара.

Улф се върна отново към заниманието си.

— Ще направя каквото трябва! Понечих да тръгна, прошепвайки на Херълд, че шефът си е шеф.

— Твой да, но не и мой! — Погледът му не се отделяше от гърба на Улф. — Това е невъзможно! Та вие не сте спечелили тези пари. Снощи ми се обади лейтенант Мърфи. Пристигнах със самолет, за да се срещна със сина си. Поне знаете ли къде е? Защо не ми съобщихте като сте го намерили?

Улф се обърна към него и каза тихо:

— Синът ви е в затвора, мистър Херълд. А вие сте един интригант за мен! Мистър Мърфи се интересува от собствената си кариера и репутация и нищо не очаквам от него, но не вярвам да не е споменал пред Вас за моя дял в издирването. Не е толкова глупав. Много добре знаете какво съм свършил и с някаква дребна хитрост се опитвате да го омаловажите. Таксата, повтарям, е 50 000 долара.

— Отказвам да я платя!

— Ще я платите! — лицето на Улф се изкриви. — Бих спорил с Вас ако има смисъл, но тази разправия ми е крайно неприятна. Ще ви кажа с две думи какво точно ще стане. Представям ви сметката, вие отказвате да платите и ви давам под съд. Докато трае делото ще дам всички доказателства, че аз съм намерил сина ви, за което ме наехте. Освен това, огласявайки невинността му, от него ще отпадне обвинението в убийство, но едва ли ще стигнем до съд с Вас. Сигурен съм, че ще се опомните!

Херълд потърси стол с очи, видя най-близкия и седна. Предположих, че много му се е насъбрало за днес.

— Този стол е мой! — Улф извика троснато. — Има други наоколо.

Не го обвиних. Херълд явно го бе предизвикал и шефът искаше да го постави на мястото му. А и той самият може би се канеше да седне. Херълд едва стоеше на краката си, но същевременно не можеше да остане повече където беше. Стана и се премести. Когато продължи да говори, в тона му имаше промяна.