Рекс Стаут - Почти мъртъв

— Няма смисъл да те питам дали имаш някакви догадки.

— Не е необходимо, сър. Догадките няма да са ни от полза тук.

— В колко часа затварят моргата?

Ето едно от нещата, които ме карат да мисля, че Улф е гений. При 20 години практика като частен детектив и специалист по убийствата в Манхатън, само един гений може да зададе този въпрос.

— Не я затварят изобщо — отговори Сол.

— Арчи, тогава веднага се уговорете с мисис Моллой да те чака там.

— Не позна! Малко са жените, които мога да помоля да ме чакат в моргата и мисис Моллой не е между тях. Пък не е изключено и да подслушват телефона й. Този негодник положително уплътнява времето си между убийствата, като подслушва телефони. Ще отида да я взема.

— Тогава тръгвай!

Седях точно срещу нея. Приех поканата да седна, защото предварително бях решил да използвам възможността, че ще я видя. Носеше лека, лимоненожълта рокля.

— Когато преди 50 часа ви видях за пръв път, имах предчувствието, че Питър Хейс не е убил Моллой. Сега спокойно мога да се обзаложа за това.

— Искате просто да ме окуражите — заговори тя, свивайки очи така, че ъгълчетата им се повдигнаха нагоре.

— Не бих го казал по този начин. Попаднах ме на сериозна следа и трябва да ни помогнете. Тази сутрин ми дадохте името на прислужницата на мисис Ъруин и описание как изглежда. Днес е намерено тялото на жена с разбит череп зад купчина трупи до река Харлем. В момента е в моргата. Предполагам, че е Ела Рейс, но трябва да бъдем сигурни. Настоявам да я видите. Дойде и вашият ред.

Погледът на Зелма не трепваше. Стоях и чаках.

— Добре, съгласна съм. Тръгваме ли? Реши се, без да припада и без да задава въпроси. Бях убеден, че ще го направи.

— Ще тръгнем веднага — казах ясно, — но преди това вземете най-необходимото със себе си. Ще ви заведа при Улф, докато всичко свърши.

— Не мога. Вчера ви казах, ще трябва да бъда сама. Отвикнала съм да живея сред хора, да се храня с тях…

— Няма да се наложи. Ще ви се сервира в стаята. Не ви моля, а ви казвам какво да правите. Преди два дни много трудно преодолях чувството си към вас; не желая пак да се поддавам на същото изпитание. Не бих желал да ви видя с разбит череп и ви моля да ми повярвате. Искам да дочакате жива и здрава излизането на Питър Хейс от затвора. Този екземпляр, за съжаление още не знаем кой е, премахна Моллой, Джони Кимс, а сега и Ела Рейс. Мотивът му да я убие не е ясен и следващата спокойно може да бъдете вие, мисис Моллой, но аз няма да го позволя. Вземете някои неща от първа необходимост и да тръгваме. Нямаме много време.

Видях с очите си как ръката й се протегна към мен, но преди да ме докосне, се отдръпна. Инстинктът на жената да не пропуска случая, вероятно идва още от епохата на маймуните.

Тази жена, обаче, успя да се овладее. Изправи се и се отдалечи.

— Мисля, че е глупаво да ви последвам в дома на мистър Улф след като свършим работата си, но точно сега не искам да умра.

Радвах се да го чуя — доскоро тя твърдеше обратното. Появи се облечена, с шапка на главата. Носеше кафяв, кожен куфар. Поех го от ръката й и напуснахме апартамента.

След като разбра, че отиваме в моргата, шофьорът ни изгледа повторно и потегли. Имах намерение в таксито да й кажа какво ще правим, но нещата се промениха.

Зелма почти се наведе до ухото ми и попита:

— Защо Питър се е опитал да избяга с пистолета в джоба си?

— Не се ли сещате?

— Не, нищо не мога да измисля.

— Предположил е, че по него има ваши отпечатъци и е имал намерение да го изхвърли някъде навън.

Мисис Моллой ме гледаше втренчено. Лицата ни бяха толкова близко, че не виждах нейното.

— Но как е… О, не! Не би могъл да си го помисли! Никога!

— Съветвам ви да говорите по-тихо. Защо да не го предположи? С какъвто аршин мериш, с такъв ще те мерят. Сега вие самата мислите по друг начин, но тогава? Хейс няма връзка с външния свят и сигурно при него не се е променило нищо.

— Значи Питър мисли, че аз съм убила Майк.

— Логично е, след като не е той.

— Мистър Гудуин, искам да го видя! Трябва да го видя веднага!

— Ще го видите, но не сега и не там, където отиваме. Не бива да ме обработвате точно в този момент. Стегнете се и се въоръжете с твърдост! Чака ни работа!

Таксито спря пред моргата, а тя не знаеше какво трябва да прави. Помолих шофьора да почака. Оставихме куфара в таксито, а ние с нея отидохме до ъгъла и се върнахме. Питах се дали ще издържи. Бях длъжен с няколко думи да я подготвя.

В моргата ме познаваха всички. Зелма щеше да влезе вътре сама, но в последния момент размислих. На пропуска сержант Донъвън попита за името й. Не му го казах, но той настоя.